ГАЛЕНА: Здравейте, ние сме Галена.
ПЕТЪР: И Петър.
ГАЛЕНА: От “Един за друг”.
ПЕТЪР: Сезон 5.
ГАЛЕНА: И сега ще играем много интересна игра.
ВЪПРОС: Губили ли сте портфейла или ключовете си?
ПЕТЪР: Няколко пъти.
ГАЛЕНА: Много пъти. Постоянно забравям къде съм ги оставила. Портмоне, телефон, ключове. Губила съм си портмонето няколко пъти.
ПЕТЪР: Има го на запис, че си признава.
ГАЛЕНА: А ти какво губиш, я кажи!
ПЕТЪР: Портфейл 2 пъти съм си губил, шапки 5-6 пъти.
ГАЛЕНА: Точно така. Купува шапка и след няма и 5 минути тя е загубена. Повече не купуваме шапки. Край! Шапки - НЕ!
ПЕТЪР: Точно на Барселона, да. За половин час имах шапка. Купих си я и... след половин час в метрото я забравих.
ВЪПРОС: Писали ли сте на непознат в социалните мрежи?
ГАЛЕНА: Еееее, как не?
ПЕТЪР: Е, на кой съм писал?
ГАЛЕНА: Мен познаваше ли ме? А, защото аз първа съм ти писала. Да, де, ама после, след 6 месеца ти ми писа. Не си ме познавал още. Я обърни, обърни! Двамата сме писали!
ВЪПРОС: Бихте ли взели заем, за да обзаведете жилището си?
ГАЛЕНА: Ние взехме. Но не за обзавеждане, а за закупуване на жилище. За обзавеждане?!? Ами, да!
ПЕТЪР: Какво значение има как си разпределяш парите? Трябваше да си вземем заем.
ГАЛЕНА: Пък за какво ще го ползваш...
ВЪПРОС: Бягали ли сте от час в училище?
ПЕТЪР: Рядко.
ГАЛЕНА: Мамо, извинявай. Бягала съм. Съжалих, ама вече бях избягала и майка ми вече знаеше. Не ме би, ама... Защо си избягал? Кога? Нали си по датите? Кога, кой ден?
ПЕТЪР: Е, чак така с дата... не... ама, когато бяхме малки, целият клас решава, че няма да се ходи и... аз, за да не се цепя от колектива.
ГАЛЕНА: Да не ти го нацепи той.
ПЕТЪР: Заминавам, да. Иначе не съм фен на бягането.
ГАЛЕНА: Ето, и ти си участвал в коалиции, какво се правиш?
ВЪПРОС: Използвали ли сте чужда четка за зъби?
ПЕТЪР: Аз по погрешка съм ползвал нейната.
ГАЛЕНА: Виж какви неща научавам тук.
ПЕТЪР: Защото тя ползва моята, в смисъл... тя е с накрайници. И на нейната ѝ свършва батерията и тя, много ясно, че забравя да си сложи четката да се зарежда - ЦЪК, нейният накрайник на моята четка. Аз после си взимам четката без да гледам.
ГАЛЕНА: Ами, то е розовко, бе!
ПЕТЪР: Да, ама върху черна четка, твоята е бяла!
ГАЛЕНА: Започвам да ги крия, да знаеш.
ПЕТЪР: Започвай да ги зареждаш, не да ги криеш.
ГАЛЕНА: Това беше от нас. ДВАМАТА: Юхуууу!
криза, която тихо расте" />
