Водата – нашето богатство

К�в �во е всъщност водата за нас? Дали е просто даденост, или нещо повече? Аз съм сигурна, че във водата има нещо необикновено, че тя е повече от химичното съединение H₂O, тя е началото на живота. Тя е нашето богатство.

Водата на Земята покрива 71 процента от повърхността й. Съсредоточена е главно в океаните и другите големи водни басейни. Тя играе съществена роля в нашия живот. Заема важна позиция в световната икономика -- има способността да разтваря химични съединения, използва се като охладител в промишлеността, предоставя голямо удобства като среда за транспорт, а около 70 процента от прясната вода се използва в земеделието.

Всички ние сме заченати и сме се развивали във водна среда. Човешкият организъм е изграден от около 70 процента вода. Всички жизнени процеси в човешкото тяло са свързани с водата. Тя разтваря хранителните вещества, извежда отпадните продукти. Освен това осигурява обмяната на веществата и е среда, в която протичат всички биохимични процеси. Тя ни съпътства през целия ни живот. В нея се е развил първият организъм на планетата ни, в нея се е зародил животът на Земята. Ако я нямаше водата, най-вероятно и нас нямаше да ни има в тази форма, в която сме. Да не говорим, че без вода не можем да изкараме дълго време. Но за жалост, днес ние не оценяваме това, което тя ни е дала и продължава да ни дава.

Водата на Земята е изпълнена с живот. Ранните форми на живот са се зародили в нея. Милиони години той бил разпространен единствено в древния Световен океан, преди да излязат на сушата първите животински и растителни видове.

Световният океан винаги е бил загадка за човека и е подтиквал хората към опознаването на това разкошно водно богатство. Благодарение на него е станало възможно да възникнат и Великите географски открития.

В миналото основен фактор, по който различните народи са определяли къде да се заселят, е било наличието на водни ресурси или водни пътища, защото животът винаги е бил силно свързан с водата. Също така и животинският свят около водните басейни е много по-населен, отколкото този в сухите места. Причината е, че там видовото разнообразие на растителността е по-голямо, съответно и разнообразието от храни.

Водата създава и много красиви природни феномени, пред които дъхът  ти спира. Това го споделям от личен опит, като човек, който е обиколил стоте национални туристически обекта и други изключително красиви родни кътчета, които не са включени в инициативата „Опознай България". Наистина впечатляващ е например малко известният водопад Райско пръскало, намиращ се до х. Рай, в подножието на връх Ботев, „Крушунските водопади" до с. Крушуна, както и много планински езера -- Рилските езера, езерото в подножието на връх Безбог, Тодорини очи (намиращи се под връх Тодорка) и др. Независимо дали са известни на много хора, или не, тяхната красота е неизменна. Гледката на планинските езера, примесена с чистия планински въздух, който прониква през кожата ти и пречиства белите ти дробове, и песните на птиците те карат да се чувстваш възвишено, като при боговете. Водата е изваяла и много причудливи форми като Чудните мостове край Чепеларе, пещерите Очите на Бога до Луковит, Снежанка край Пещера и Ухловица до гр. Смолян (според мен тя е най-красивата пещера в България), както и много други.

Чрез водата всички ние изпитваме и много приятни положителни емоции. Аз много обичам да плувам -- в морето или в някой басейн, за мен няма значение. Обичам водата - да се гмуркам, да скачам или просто да се отпусна върху повърхността й. Приятно е да чувстваш как водата те гали и облива. Особено в тези горещи летни дни, когато пожарите пламват сами, без помощта на някоя „доброжелателна" ръка, е добре да се разхладиш и ободриш с чаша вода. А може и с две.

Но щедростта на водата е не само във водните басейни. Тя често струи и от небето. „След дъжд цялата природа се променя, показва ни се с умито лице, от което струи жизненост и сила... След дъжд и въздухът е друг. Наситен е със свежест и е лек за дишане. Като диша окъпания от дъжда въздух, човек сякаш се възражда. Изглежда, че в дъжда има някаква скрита сила." -- Така Йордан Радичков е описал дъжда, тази природна благодат, толкова жадувана през горещите летни дни, в разказа си „Мека вода" от поредицата разкази „Умиване на лицето на Богородица". Мисля, че Радичков е много прав -- в дъжда, както и навсякъде във водата, има нещо необикновено, магично.

Друга форма на водата е ледът. При настъпващото глобално затопляне се стига до топене на ледовете. Оттук се променя течението Гълфстрийм от навлизането на сладка вода в океана. А това вече довежда до глобална промяна на климата в света, повишава се нивото на световния океан - застрашава се животът на хората по крайбрежието. Не зная дали човешкото лекомислие допринася за тези неблагоприятни промени, или те са част от космическия план. Но дано надделее хармонията (а не хаосът), така че водата да остане на нашата планета и в нашия живот в своите различни форми - като част от вълшебството на света: в спокойното си величие; като буйна, пълна с енергия стихия; възнесена като пара в небето и вкаменена в красиви ледени кристали.

Казват, че човек оценява нещо чак когато го загуби. Е, да се надяваме да не се сбъднат най-песимистичните прогнози на учените, че след 2025 г. ще изпаднем във „водна криза" или други, още по-страшни неща, които не искам да споменавам. Но за да не се случат тези прогнози, ние трябва да се заемем с лекуването на нашата природа, защото тя е на всички и не може например само 10 000 човека на света да са загрижени за бъдещето на планетата си, а останалите 7 милиарда души да си седят спокойно, да продължават да рушат и да замърсяват,  да чакат нещата да се наредят от само себе си и само егоистично да използват природните дадености. Както изворите бликат капка по капка и капка по капка се събират езерата, капка по капка мъдростта на човечеството може да спаси водата. А чрез нея -- и нашия свят.