Продължава спорът за БАН

В деня, в който парламентът прие на първо четене бюджета за 2010 г. президентът Георги Първанов призова, в статия, публикувана на сайта му, науката да не става жертва на бюджетните ограничения.

Това е втори случай, при който президентът изразява позиция чрез статия на сайта си. В началото на септември той остро разкритикува правителството на ГЕРБ.

Новата статия е озаглавена "Георги Първанов: Въпросът не е наука или икономика, а наука в полза на икономиката и обществото".

В началото президентът припомня думите на финансовия министър Симеон Дянков преди дни за БАН и за "феодалните старци" в академията.

Според държавния глава тези думи "издават едно агресивно невежество".

"Но през септември министърът нападна и Икономическия доклад до президента, без да го е чел. Това е въпрос на възпитание и стил, очевидно трябва да свикваме", допълва Първанов.

Той отбелязва, че БАН е класирана най-напред от всички български научни звена в авторитетното подреждане на международния институт "Томпсън-Ройтерс", който има най-пълната база данни за последните три години.

Например, по брой цитирани публикации БАН изпреварва с около 600 места Световната банка (бел.ред. където работеше Дянков преди да влезе в кабинета на Борисов), посочва Първанов.

По думите му на науката трябва да не се гледа като на непроизводителен консуматор на бюджетни средства, а като на фактор на развитието.

Смятам, че в условията на криза това важи в още по-голяма степен, допълва президентът.

Той изразява надежда и сега да не се прилага административният подход към реформата в науката и висшето образование - подходът на механичното съкращаване на структурни звена и научен състав.

Ще подкрепя всички усилия на правителството за обвързване на реформата със съдържателно преструктуриране,

с приоритетите и потребностите на обществото - това е и държавнически, и европейски подход, заявява Първанов.

Според него политическата полемика в случая е важна, защото тя не се изчерпва с въпроса за съдбата на БАН, а засяга отношението към науката.

Георги Първанов посочва, че средното ниво на държавните разходи за наука и изследвания в рамките на ЕС е 1.85% от БВП, за увеличаване на средствата за наука са и препоръките на Световната банка, както и че по глава 17 "Наука и изследвания" от договора ни с ЕС сме поели ангажимент за годишно нарастване на публичните средства за наука и технологии.

Президентът отбелязва също думите на президента на САЩ Барак Обама пред американската Национална академия на науките през април т.г., че научно-изследователската дейност трябва да се превърне в една от предпоставките за справяне със световната икономическа криза.

В интерес на истината предишното правителство, което може да бъде критикувано за много неща, беше първото, увеличило средствата за наука близо три пъти, като само фонд "Научни изследвания" нарасна от 19 млн. лева на 100 млн. лева за 2009 г., част от тези средства вече са съкратени, се посочва в статията на президента.

Прванов отбелязва още, че за следващата година има общо намаление на средствата за наука с около 30-35% - те ще се задържат на нивото на орязаното в рамките на тази година от 0.3% от БВП.

Държавният глава добавя, че вече осем години поставя въпроса за дълбоките реформи, които трябва да се извършат в академичната и университетската наука -  от гледна точка на сегашния структурен модел и развитието на кадровия потенциал, както и на финансирането.

"Няма място за делене, още по-малко за противопоставяне. Пътят е във взаимното отваряне и интегриране на наука, висше образование и бизнес", смята Георги Първанов.

Намерение за реформи в БАН заяви днес и Сергей Игнатов, предложен от премиера за министър на образованието, младежта и науката.

Според него БАН е национална ценност, която не бива да се превъръща в музейна и която се нуждае от сериозни реформи и модернизиране и самото ръководство на академията желаело това да се случи.

В бюджета за следващата година има съществено нарастване и тези университети, които имат добре защитени проекти, ще получат пари за наука, каза още Игнатов.