Но според него още по-голямо чудо ще е, ако провинилите се получат наказания, а отборите започнат най-после да спазват законите в тази страна.
Авторът изброява
неудобните въпроси,
които трябва да получат нелицеприятни отговори, за да се случи това.
Например, пише Захариев, защо чак сега в НАП проумяха, че футболистите се осигуряват на смешни за своя стандарт на живот заплати и че по този начин ощетяват хазната.
И защо това стана "случайно" (по думите на изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов) - когато в БФС са намерени едни анекси за десетки хиляди левове към договори на състезатели? Защо не се е работило в тази посока целенасочено?
Практиката футболистите да подписват трудови договори за по 300-500 лв. и върху тези суми клубните шефове да внасят осигуровки е масова. Големите пари обаче са в т.нар. траншове - сумите, които играчите прибират регулярно, според както са се разбрали с началниците. Точно за тези суми най-често се подписват прословутите анекси към договорите.
Според Захариев самите спортисти едва ли имат някаква пряка вина за невнесените данъци, макар повечето от тях да правят номера "договор+анекс" именно с ясното съзнание, че така спестяват задължения към хазната.
„Тези иначе нахакани младежи започват да пищят до небесата само когато биват излъгани от шефовете си за пари и се опитат да разтрогнат договорите си в Арбитражната комисия на БФС. Тогава клубните началници вадят документи за по 500 лв. и показват, че всичко по тях е платено.
А по-тарикатите измежду ритнитопковците, които са успели да си вземат копия от анексите (понеже не всички имат подобна "привилегия" и затова биват държани като крепостни селяни от своите началници), вадят тези суми на светло - пред БФС.
Точно това са и анексите, открити от НАП, където трябва да се запитат "защо толкова малко анекси открихме", а не да се радват на случайната находка", се казва в статията.
Според автора на „Сега"
проверката трябва да се разшири и задълбочи.
Още от зората на демокрацията футболните клубове станаха привлекателни места за пране на нечисти капитали - и чрез фиктивни трансфери за нереално големи суми, и чрез подписи под премии, които играчите така и не взимат, и чрез въпросната схема за неплащане на данъци.
Но единственото, което държавата се задоволява да прави до момента, е да назначава периодично ревизии в клубовете. Тези ревизии по правило разкриват милионни задължения (не укрити данъци!) към хазната, но въпросните суми биват разсрочвани далеч напред във времето и нещата се протакат с години.
Според Петър Захариев вина носи и Българският футболен съюз (БФС). Тъй като футболната централа е готова на всякакви компромиси само и само да не се скара с някой от клубните шефове (все пак периодично има избори). В резултат за участие в първенството се допускат отбори с дългове и към други клубове, и към футболисти, и към служители.
Примерът на други европейски страни,
засегнати от подобен проблем, е впечатляващ. В Полша и Румъния клубове бяха глобени сурово, а спортни чиновници - вкарани в затвора при доказано укриване на данъци или за корупционни схеми.
Легендата Диего Марадона например дълго време не смееше да припари до Италия, след като бе доказано, че дължи $45 млн. данъци. До момента аржентинецът е изплатил мижавите 50 000 евро и затова при скорошната му визита на Апенините властите, без да се церемонят, му конфискуваха обеци за 4000 евро.
Прославеният треньор Гюс Хидинк скри 1.5 млн. евро приходи от властите в Холандия и бе осъден на 6 месеца затвор условно и глоба от 50 хил. евро.
За данъчни измами се разследват още Марко ван Бастен, който като играч на "Милан" не е декларирал 4.12 млн. евро, укрилият 800 000 евро бразилец Ромарио, треньорът на "Барселона" Жозеп Гуардиола, селекционерът на националния тим на Англия Фабио Капело и още, и още...
У нас обаче властите си измиват ръцете с данъчната тайна и не назовават публично дори провинилите се клубове. Да не говорим за имената на хората, отговорни за тези престъпления - клубни президенти, финансови, изпълнителни директори, администратори, чиновници в "Човешки ресурси" и т.н.
И докато някой от тях наистина не бъде наказан сурово и не му бъдат конфискувани имотите или колите, придобити с укритите от държавата пари, цялата патаклама ще прилича повече на много шум за нищо. Или на пиар акция на НАП.
А за да започне наистина оздравителен процес във футбола, трябва да се действа безкомпромисно.
Дори много да боли, завършва статията във в. „Сега".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!