Федералният резерв смъкна рекордно водещата лихва

У правлението на федералния резерв на САЩ намали водещата си лихва до рекордно ниско ниво и заяви, че ще използва всички възможни средства, за да се пребори с острата финансова криза и продължителната рецесия, съобщи Асошиейтед прес.

Управителният съвет на УФР определи

водещата лихва в границите от 0 до 0,25 процента

Досега тя беше един процент. Това е значително намаление в сравнение с очакванията за понижаване на лихвата с до 0,5 процентни пункта.

Решението е било взето единодушно, след като е било преценено, че икономическото положение е продължило да се влошава през последните няколко месеца, предаде ДПА.

Досега УФР никога не бе посочвало граници,

в които може да варира водещата лихва. Рецесията в САЩ ще изисква "изключително ниски" равнища на водещите лихви "известно време", се казва в съобщение на управлението.

Американският министър на финансите Хенри Полсън смята, че няма да има повече фалити на големи финансови институции, докато отмине кредитната криза, предаде Асошиейтед прес.

Той не възнамерява да поиска от Конгреса да предостави на министерството на финансите втората половина от 700-те милиарда долара от спасителния план за икономиката, преди да приключи мандатът на сегашния президент Джордж Буш на 20 януари.

В интервю за телевизия Си Ен Би Си министърът на финансите каза, че мерките, предприети от финансовите власти в САЩ и други страни

ще запазят стабилността на големите финансови институции

Въпреки тези мерки обаче нормалното функциониране на финансовия сектор още не е напълно възстановено.

В САЩ тази година фалираха 25 банки, а през 2007 г. - само три, отбелязва Асошиейтед прес.

Самият Буш коментира пред Си Ен Ен, че е отстъпил от принципите на пазарната икономика, за да я спаси, добавяйки, че САЩ са в капана на дълбока рецесия.

Американският президент, който винаги е отстоявал твърдо принципите на свободния пазар, каза, че с голяма неохота е приел в последните месеци държавата да се намеси, за да помогне първо на сектора на недвижимите имоти, после на финансовия сектор, а в близко време и на автомобилната индустрия.

Президентът обясни, че се е наложило да действа по този начин,

за да не допусне икономиката да се срине

Свободният пазар бе един от фундаменталните принципи, отстоявани от Джордж Буш пред редица световни лидери, напомня Франс прес.

Историческите понижения на лихвените проценти, обявени от Европейската централна банка (ЕЦБ), сега трябва да окажат въздействие върху икономиката, заяви президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, давайки да се разбере, че финансовата институция вероятно ще направи пауза през януари в политиката си на поевтиняване на кредитирането, предаде Франс прес.

Други европейски централни банкери, още преди Трише, охладиха очакванията на пазарите, които предвиждаха ново либерализиране на условията за кредитиране на заседанието по паричната политика на банката, насрочено за 15 януари.

ЕЦБ започна да понижава водещата си лихва на 8 октомври при съгласувана акция с други централни банки по света, след това ЕЦБ я понижи отново през ноември и в началото на декември до сегашното й равнище от 2,5%.

Основната тема в днешния британски и американски печат е решението на УФР на САЩ да намали основната си лихва до рекордно ниско ниво.

Надхвърляйки очакванията на икономистите и инвеститорите, УФР понижи лихвата от досегашния един процент и определи новата й стойност в границите от 0 до 0,25 процента, като за първи път от 75 години заменя твърдата лихва с плаваща стойност, пише британският вестник "Дейли Телеграф".

Дори и в максималния си вариант новото равнище е най-ниското,

откакто УФР започна да публикува информация за водещата си лихва през 1990 г.

Този ход подсказва, че Федералният резерв се е отказал от основната лихва като основно оръжие в битката за укрепване на американската икономика и е предпочел отпускането на заеми, или така наречената политика на количествено облекчение, коментира "Телеграф".

Изданието отбелязва, че през следващата година УФР може да започне да пуска допълнително количество пари в обръщение, и е готово да отпуска повече кредити за малкия бизнес и за домакинствата, както и да изкупува повече дългови и ипотечни ценни книжа.

Решението на Федералния резерв напомня за

политиката на нулеви лихви, прилагана от Япония

в шестгодишната й борба с дефлацията, коментира вестникът.

След обявеното решение на УФР, акциите на Уолстрийт поскъпнаха.

Промишленият индекс Дау Джоунс скочи с 359,6 пункта, или с 4,2%, за да достигне 8924,14 в края на деня, съобщава лондонският "Таймс". Доларът обаче поевтиня, тъй като новите свръхниски лихви предвещават по-ниска възвръщаемост на паричните влогове в САЩ.

Курсът на еврото спрямо долара отново надхвърли равнището от 1,40 и достигна 1,4052. Британската лира също скочи с почти три цента и достигна 1,55 долара.

Решителните действия на Федералния резерв ще засилят натиска върху "Банк ъф Ингланд", която е обект на критики заради бавните си реакции в условията на финансовата криза, да предприеме по-решителни действия, за да подкрепи западащата британска икономика, отбелязва "Таймс"

В. "Интернешънъл хералд трибюн" коментира, че Федералният резерв е навлязъл в нова ера, и че със свалянето на лихвата до толкова ниско ниво ще му се наложи да прибегне до нови и неизпробвани средства в борбата с рецесията и спада на натиска на потребителските цени.

Решението на УФР, засягащо лихвите, при които банките си отпускат една на друга в заем част от своите резерви, беше очаквано и до голяма степен символично, пише "Интернешънъл хералд трибюн".

Търсенето на междубанкови кредити от един месец е далеч под предвиденото и през последните няколко дни се колебаеше около едва 0,1%.

С този ход централната банка

негласно признава, че рецесията е далеч по-дълбока,

отколкото предполагаха експертите във Федералния резерв на последната си среща през октомври, отбелязва изданието.

Днешните финансови новини представят нови доказателства, че няма голяма опасност политиката на "лесни пари" на централната банка да засили твърде много инфлацията, пише вестникът.

В действителност данните засилват впечатлението, че съществува много по-реален риск от дефлация - масово спадане на потребителските цени, което води със себе си още по-голямо намаляване на заплатите. 

На фона на очакванията за положителен ефект от мерките на Федералния резерв, в. "Вашингтон пост" публикува резултатите от проучване на общественото мнение в САЩ, в което близо две трети от запитаните твърдят, че са пострадали от финансовата криза и вярват, че страната е навлязла в период на дълготраен икономически упадък.

Анкетата на "Вашингтон пост" и "Ей Би Си нюз" показва, че процентът на американците, които се

опасяват, че жизненият им стандарт може да спадне,

се е увеличил рязко - до 66% в сравнение с 50% преди година.

Близо 20% от анкетираните споделят, че през последните няколко месеца някой в тяхното домакинство е загубил работата си, а над една четвърт твърдят, че заплатата им или работното им време са били намалени. 15% посочват, че през последната година е имало моменти, в които не са могли да си изплатят наема или ипотеката навреме.