Размерът на личното пространство - от капсула до стотици кв.м

Ч овек не се отличава ни най-малко от животните в своята потребност от лично пространство. Стремежът периодично да се насочват към своето убежище е заложено в програмата на повечето бозайници, птици, земноводни, дори насекоми. Едни си приспособяват за тази цел естествени укрития, други си ровят дупки, трети вият гнезда и т.н.

Затова и съвсем не е случайно, че децата на 5-7 години започват да си строят къщички от възглавници и други подръчни средства, жилища по дърветата или "пещери" в храстите. По този начин реализират естествената си потребност от лично, недостъпно за другите пространство.

Всеки се нуждае от свое персонално ъгълче което създава колкото усещане за безопасност, толкова е и необходимост за отпускане и възстановяване на силите. Тази функция в повечето случаи изпълнява домът. Въпросът е колко голям трябва да бъде той, за да се чувстваме комфортно?

Минимизация на пространството

Най-известният обитател на минимална територия, разбира се, е Диоген. Той привиквал с резките промени на времето като живеел в делва.

Първо място сред съвременните архитекти, изобретили начин за построяването на дом върху една педя място, където човек може да се чувства комфортно, заемат несъмнено японците.

Японският архитект Кисе Курокава създава сградата Накагин тауър, състояща се от жилищни капсули, в които човекът може да се побере само в седнало или легнало положение. Общата площ на жилището е 4 х 2,5 м.

Накагин тауър е построена през 1972 г. и е един от първите "капсулни" жилищни проекти. Според идеята на неговите създатели след своето износване или по желание на обитателя й всяка от 144-те стоманени капсули може да се заменя с нова. И така неограничен брой пъти.

Днес там не живее никой. Само една от капсулите се разглежда като туристическа атракция.

По-късно в Осака са били построени хотели на същия принцип - места за сън и т.н., но опитът от живеенето в тях е доказал тяхната несъстоятелност и архитектите са стигнали до извода, че минималното жилищно пространство трябва да позволява на човек поне да може да стои изправен.

През 2001 г. британският архитект Ричард Хордън създава заедно със своите колеги най-малката в света къща - Micro-mini-home, състояща се от спалня за двама, вградена кухня, бар, телевизор, климатик, шкафчета и антре, разположени на площ от само 2,5 кв.м.

Цифрата не е случайна - изчислено е, че това е минималното пространство, при което човек няма да може да докосва с ръце стените и тавана. С такъв дом можете да се сдобиете само срещу 58 хил. долара.

За "успокоение" може да се добави, че обзавеждането на жилището се изработва индивидуално за всеки клиент, а домът е построен от екологично чисто материали.

Големи домове - големи проблеми...

Обратното предположение е, че колкото по-голяма е площта на битовото пространство, толкова по-добре се чувства човек. Но това също не е еднозначно.

По данни от списание "Journal of Industrial Ecology", минималният размер на жилищното пространство в щата Арканзас е 242 кв. м, а за Охайо - не по-малко от 168.

При голямата територия обаче възниква проблемът за изгубване на контрола над пространството. Съществуват редица изследвания, посветени на развитието на депресията сред домакините, които потвърждават взаимната връзка между потиснатото състояние и отслабения контрол над битовото пространство.

Очевидно е също така, че важна роля играе не размерът на личното пространство, а неговата ефективност. То трябва да бъде така организирано, че да стане пригодно за живот и да не бъде твърде замърсено.

Ефективната му организация е индивидуален въпрос, с който се занимават дизайнерите. А с проблема "колко вещи могат да направят човека щастлив" се занимават най-вече психолозите.

Учени от Центъра за психични разстройства в САЩ са изследвали група хора, обединени от склонността си към събирането на всевъзможни вещи у дома. На участниците е била възложена задачата да изберат кои предмети да оставят в къщи и кои да изхвърлят.

Една част от вещите са били унищожавани лично пред очите на участниците, като едновременно с това са анализирали показанията на тяхната мозъчна дейност. Оказва се, че в процеса на сортиране на предметите хората са изпитвали паника и силно напрежение - те не са били в състояние да вземат решение.

"Хората, които са независими от своите вещи, се чувстват освободени. Този експеримент потвърждава принципа: ред в дома - ред в мислите, а неорганизираността несъмнено влияе негативно на здравето", поясняват изследователите.