С 39 хил. души са намалели българите, сочи статистиката

С 39 хил. души са намалели българите, като към 2007 г. постоянното население на страната е 7 640 240 души, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Жените са повече - 51,6%, като през 2007 г. на 1000 мъже са се падали 1065 жени.

Според статистиката от м.г. в градовете живеят 70,7% от българите, а в селата -29.3%. В преселванията между населените места в страната са участвали близо 151 хил. души, с 36 хил. повече спрямо предходната година.

Близо 57 700 души са сменили местоживеенето си от един град в друг. С по-малък обхват са миграционните потоци по направленията "град-село" - 43 400, и "село-град" - 33 200. Най-слабо изразено е движението между селата - 16 700.

Населението на селата се е увеличило с близо 10 хил. души м.г., респективно с толкова е намаляло градското население.

През 2007 г. официално 2960 лица са сменили своя настоящ адрес в страната с нов в чужбина, т.е. за статистиката на населението те се считат за емигранти. За същата година 1560 души са променили настоящия си адрес в чужбина с нов у нас (имигранти). В резултат на двата потока на външната миграция населението на страната е намаляло с 1400 души.

През 2007 г. намалява броят на сключените бракове, съобщават още от НСИ. Миналата годината са регистрирани 29 640 юридически брака, което е с 3000 по-малко от предходната година. От тях 79,1% са "градски". В селата под венчило са минали 6184 двойки.

През 2007 г. броят на регистрираните разводи е 16 347, близо с 1500 повече от предходната година. Над 80% от тях са в градовете. Близо 60% от разводите са по взаимно съгласие, 23% са поради несходство в характерите, а при около 8% причината е фактическата раздяла.

Същата година в България са родени 75 915 деца, 99,3% от които са живородени, сочат данните на НСИ. Увеличение на раждаемостта е регистрирана и в градовете, и в селата. В България тя вече е на равнището в редица европейски страни като Италия, Гърция, Унгария, Полша, Латвия и Швейцария.

След 1995 г. е започнало нарастване на средната възраст при майките за раждане на първо дете - от 22,2 до 25,3 години през 2007 г. В същия период средната възраст при сключване на първи брак се е повишила от 22,6 на 25,9 години. Очертава се обща тенденция първото раждане да предхожда сключването на брак.

От 1991-1992 г. е започнала да се формира и тенденция за увеличаване на извънбрачните раждания. През 2007 г. броят на живородените извънбрачни деца е 37 825, или 50,2%. Това може да се обясни със все по-популярната форма "съжителство" сред младите хора.

При 62,4% от извънбрачните раждания има данни за бащата, а за 18,9% от всички живородени той е "неизвестен".

През 2007 г. са починали 113 хил. български граждани - с 434 души по-малко от предходната година, но коефициентът на обща смъртност е по-висок, което се дължи на общото намаление на населението. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете, отколкото сред жените, както и в селата, отколкото в градовете.

През 2007 г. обаче е отбелязано най-ниското равнище на детска смъртност за цялата история на демографската статистика в България. Въпреки това тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави, с изключение на Румъния. В сравнение с ЕС нивото на общата смъртност у нас също е доста по-високо.

В България средната продължителност на предстоящия живот при раждане е 72,7 години за периода 2005-2007 г. При мъжете тя е 69,2 години, а при жените е със седем години по-висока - 76,3.

Промените във възрастовата структура на населението се изразяват в продължаващия процес на остаряване, което естествено води до нарастване на показателя за средната възраст на населението, посочват от НСИ.

През 2000 г. този показател е бил 39,9 години, а през 2006 г. - 41,4 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41,5 години. В градовете този показател има стойност 39,9, а в селата - 45,4 години.