Т ой уточни, че сред проектите, участвали в конкурса преди 2 години, е имало и такива, които са се придържали към византийската традиция, съществуваща в изграждането на настоящата червена сграда на Академията и храм-паметник "Александър Невски", дело на тогавашния им архитект Александър Смирнов.
Но те не могат да отговорят на изискването на днешното време и да се впишат в съвременната градска среда на столицата.
Проф. Тодор Кръстев напомни за световната практика - стари емблематични публични сгради да се вписват с ново модерно строителство, но обмислено и кореспондиращо си. Примерът, който посочи той, е стъклената пирамида в музея "Лувър" в Париж.
Говорилите на пресконференцията бяха единни в мнението си, че примерът с Художествената академия е от малкото, които трябва да служат за подражание като прозрачност и като дискусия в обществото.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!