О бновената Лисабонска стратегия е насочена към постигане на растеж и заетост, към превръщане на ЕС в най-конкурентоспособна икономика. Предстоящото пълноправно членство на България поставя на преден план в икономическото ни развитие тези ключови области. Оптимизирането на социалния модел, задълбочаването на реформите за подобряване гъвкавостта на пазара на труда са основни фактори за постигане на добри резултати на национално и на европейско равнище, твърди изпълнителният директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози Петър Чобанов във в. "Капитал".
Авторът на изследването "В търсене на европейския социален модел"* разглежда ЕС и САЩ като различни варианти на пазарния капитализъм. И двете системи приемат за основа на развитие частната собственост и върховенството на закона. И двете разчитат на отворени икономики, като провеждат благоразумни парични и макроикономически политики.
Моделът на ЕС се базира на институции за социален диалог, които спомагат за определяне на икономическите резултати на пазара на труда, докато САЩ разчитат най-вече на пазарните сили. Теорията на конкурентните пазари осигурява необходимата рамка за моделиране на ситуацията в САЩ. Авторът предлага използването на модели за анализ на социалния диалог в Европа, за идентифициране на политики и институционални реформи за подобряване на тяхното функциониране.
Заплати и синдикати
Заплатите и заетостта в ЕС се влияят от колективните преговори между организациите на работодателите и профсъюзите. Социалната политика се формира въз основата на диалог между социалните партньори с участието на правителствата. САЩ разчитат на компаниите и индивидуалните работници да определят заетостта и заплатите на конкурентни пазари. ЕС се характеризира със средно по-високи данъци, които осигуряват по-силна социална защита. САЩ имат по-ниски данъци с по-слаба социална защита.
През 60-те и 70-те години на XX век, по време на петролните шокове и спада в производителността, силният растеж и ниската безработица на икономиките в Западна Европа карат някои изследователи да генерализират, че централизирана система на преговори за заплати работи по-добре от по-пазарно ориентираните системи.
От началото на 90-те и до средата на първото десетилетие на XXI век силният икономически растеж и ниската безработица в САЩ доказват предимството на по-пазарно ориентираните икономики. За успешни примери са посочвани и по-малките икономики в ЕС - Ирландия, Дания, Австрия и Холандия, които се представят по-добре от Германия и Франция. Смята се, че социалният диалог до известна степен може да предложи икономическа ефективност, сигурност и разпределение на доходите.
Когато пазарните икономики влошат своето представяне, естественият отговор на икономистите е да открият несъвършенства в пазарния механизъм и да предложат варианти за тяхното елиминиране. Този вариант в икономики, които са доминирани от социален диалог, изглежда по-трудно приложим, отколкото в по-пазарно ориентираните. По-логично според автора е да се намерят несъвършенствата в институциите за социален диалог и начините да се подобрят механизмите за намеса на пазара.
Защита и конкурентоспособност
Авторът Фрийман посочва някои основни разлики в институционалната организация на ЕС и САЩ. През 2000 г. в ЕС 77% от работниците са обхванати от споразумения. В САЩ са засегнати 13% от работниците, като колективното договаряне е предимно на фирмено равнище.
Централизираното договаряне в ЕС позволява някои "отклонения в заплатите" (фирмите могат да ги използват при определени обстоятелства и да не се придържат строго към заложените параметри), като в някои страни е развито договаряне и на фирмено равнище, но тези обстоятелства не спомагат съществено за заличаване на разликите спрямо САЩ.
През 2003 г. Глобалният доклад за конкурентоспособност (Global Competitiveness Report) отрежда на САЩ трето място в процеса на определяне на заплатите на фирмено ниво спрямо институционалното им договаряне, докато средният ранг за ЕС е 68-о място от 80 страни.
В САЩ фирмите могат по-свободно да освобождават и уволняват работници, без законно определено обезщетение. По време на стачка работодателят може да замени стачкуващите и не е необходимо да ги пренаеме след разрешаване на спора. Противоположно е развитието в ЕС. Индексът на ОИСР за 2003 г., който измерва законовата защита на заетостта (по-високата стойност показва нарастване), присъжда на САЩ коефициент 0.7, а на ЕС - 2.3. Стачниците в ЕС имат право да се върнат на работните си места след разрешаването на спора.
На продуктовите пазари САЩ имат по-малко регулации на дейността и е по-лесно да се започне и да се приключи бизнес, отколкото в ЕС. Средно 64 дни са необходими за започване на бизнес в ЕС, докато в САЩ - само седем дни.
Държава и социални грижи
В САЩ държавата обезпечава по-ниско ниво на социални грижи. Основният източник на икономическа сигурност е да си на работа, обезщетенията за безработица са умерени и с кратък срок, подкрепата на доходите на самотните родители е в тесни граници. Здравното осигуряване е частно или при заетост, като държавата подпомага бедните и възрастните хора. Докато основното и средното образование са финансирани от щатските и местните правителства, голяма част от висшето образование се заплаща от студентите и техните семейства.
В ЕС обезпечаването на социални грижи от страна на държавата се разглежда като основен източник на икономическа защита. Страните от ЕС предлагат сравнително щедри обезщетения за безработица за дълъг период. Те имат национално здравно осигуряване под някаква форма. Част от тях осигуряват подпомагане по отношение на жилище за работници, загубили работата си, както и други помощи, така че да не намалее значително техният жизнен стандарт. Освен осигуряването на безплатно основно и средно образование страните от ЕС предлагат държавна подкрепа за университетите и таксите за висше образование са много по-ниски. За финансиране на по-голямата роля на държавите в икономиката, включително и на социалното подпомагане, правителствата в ЕС са получили средно 48% от БВП през 2004 г. при 32% в САЩ.
Социалният диалог на общоевропейско ниво се разглежда като допълващ националните практики на социален диалог, които съществуват в повечето страни членки. Споразуменията между социалните партньори и колективното договаряне имат национален характер и могат да се наблюдават съществени различия между отделните страни.
Разгледаното изследване сравнява практиките на социалния модел и защитата на заетите в ЕС и САЩ. Авторът поставя въпроса за необходимост от промяна в институциите на социално регулиране при наличие на несъвършенства в модела, които водят до по-слаби икономически резултати.
Липсата на единни европейски стандарти в социалното регулиране дава възможност за избор пред България, както и за стремеж към оптимизиране на съществуващата система, увеличаване гъвкавостта на пазара на труда, подобряване на бизнес средата и създаване на необходимите условия за силен и стабилен икономически растеж.
*Freeman R. (2006), Searching for the EU Social Dialogue Model, National Bureau of Economic Research, Working Paper 12306