Съдът: Панагюрското златно съкровище е на България

С�т �тав на Трето отделение на Върховния административен съд публикува решение по жалба на Стефка Ангелова от София срещу отказ на министъра на културата да впише Панагюрското златно съкровище като собственост на откривателите и собственика на земята, където е било открито през  1949 г.

За този скандален казус започна да се шуми, когато подателката на жалбата започна да твърди, че съкровището е намерено случайно на частна земя, че тогава не е бил съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и че находката не е била откупена от Пловдивския музей или от държавата. Била дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 души.

Панагюрското златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е било на 8 декември 1949 г. на 2 км от Панагюрище в местността Мерул от братята Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия. След като го предали в Пловдивския музей, братята били наградени с по 300 000 лв. от Пловдивския народен съвет.

"Това са били много пари за онова време. Направили са си къщи", казва за "24 часа" проф. Маргарита Ваклинова.

Внуците на Павел Дейков - Павел Цветанков и сестра му Стефка Ангелова - са си наумили (или са били "мъдро" посъветвани) да водят дело, за да бъде отписано съкровището като държавна собственост и да бъде обявено за частна колекция. След това щели да искат обезщетение, което можело да стигне до 25% от стойността на античния шедьовър, подтикват ги алчни адвокати.

В аргументите си съдът приема, че актът на вписването през 1949 г. на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо.

Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за "колекция". Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на "колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателят й обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата.

Като анализира доказателствата тричленният състав на ВАС, приема, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение. Те не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и факта, че намереното е било заровено на "държавно място".

Определено им е било възнаграждение, което тогава ги е удовлетворило и поради това не са го оспорвали пред съда.

Съставът на ВАС се аргументира, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично този факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, но това не е станало.

Ако жалбоподателката желае да оспори собствеността върху вече регистрирана като публична държавна собственост културна ценност, тя не би могла да използва административно производство пред административния орган, нито пред административния съд, тъй като споровете за собственост се решават по пътя на общото исково производство пред гражданските съдилища.

На основата на тези аргументи, съставът на ВАС оставя без разглеждане оспорването по жалбата на Стефка Иванова Ангелова в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на РАМ Пловдив, като процесуално недопустима.

Съдът отхвърля оспорването, по жалбата на Стефка Ангелова срещу отказа на административния орган за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.

Двете части на решението подлежат на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен и в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Тези дни, в интервюта Павел Цветанков заявява, че всяко решение на ВАС, което не е в полза на внуците, ще е лъжа. той заявява, че дядовците му не са дарили съкровището, а са го предали на държавата, съгласно изискванията на закона. Държавата ги била ограбила.

Очевидно съветван от адвокати, Цветанков казва, че лъжа е и твърдението че съкровището е "археологическа културна ценност". Не било така, защото не било придобито при археологически разкопки. Братята Дейкови са копаели земята за глина.

Няма специалист, който да се наема да каже колко струва Панагюрското златно съкровище.
Преди време Божидар Димитров, шеф на Националния исторически музей (НИМ), казал, че - "колкото една модерна атомна електроцентрала". Сега той е разкрил пред в. "24 часа+, че когато пътува за изложби в страната, застрахователната му стойност е 5 млн. лв., а в чужбина - двойно повече.

Стойността на съкровището расте страхотно, защото днешни учени твърдят, че то е принадлежало на Александър Македонски.

Покрай сегашния скандал на светло излезе информация, че никога не е правено разследване за автентичността на съкровището. А криминалисти от Пловдив подозират, че когато съкровището през 1981 г. пътувало до Мексико с тежко болната тогава Людмила Живкова, то е било подменено и оригиналът (ако е пътувал оригиналът) е останал там...