Чакат ли ни нови наводнения?

З атлачени реки продължават да застрашават населени места. След водните бедствия, които сполетяха различни райони на страната през последните години, институциите явно все още не са си взели поука, алармира предаването "Събуди се" по Нова ТВ.

Всички помним бедствията в Аспарухово и Мизия, и как преди година водната стихия отнесе мостове, пътища и къщи в Ружинци, в Чупрене, преди време в района на Провадия, в Дъбене – там реката заля 50 къщи преди години.

В част от случаите точно непочистени речни корита помогнаха на стихията да се развихри.

При всяко наводнение питаме почистени ли са коритата на реките.

Имахме много поводи за това през последната година, за съжаление.

Затлачените с отпадъци корита и дерета са допълнителен риск тогава, когато дойде водата. Затова и всеки дъжд може да се превърне в трагедия. Местните власти имаха срок да почистят коритата и деретата, като той изтече на 15 април. Дали можем да бъдем спокойни, че поне така сме намалили риска от трагедии и материални щети? За това ще говорим сега с конкретни примери.

Скът – реката, която потопи Мизия преди повече от 7 месеца сега е плитка и спокойна, но на много места извън населените места коритото ѝ е все така обрасло.

Проблемно обаче е състоянието на реката и в самия град Мизия, където грижа трябва да има общината. В общинския бюджет са предвидени 40 хил. лева, но за почистване само около мостовете. Кметът отказа коментар пред камера, но по телефона каза, че е възможно да дойдат пари от държавата и от фонд "Солидарност".

Друг е въпросът обаче колко струва укрепяването например на един парапет, за да не бъде той откъснат от евентуална приливна вълна.

Планирано е продълбочаване на коритото, за да не може реката да залива къщите на хората. Дотогава обаче тя ще тече така, както и преди – плитка, но само на метър от нивото на моста между дървета, храсталаци и отпадъци.

При наводненията през есента стотици декари в димитровградското село Добрич останаха под вода,

а много хора изгубиха посеви и животни. Половин година по-късно коритото на реката е все така обрасло и опасно. От общината са получили указания за разчистване.

Не по-различно е и по големите реки извън населените места, където отговорността за почистването е на държавата.

По течението на Марица на много места от години има острови, а реката превзема нови територии.

От областната администрация обясняват, че те пари за такива дейности нямат, поискали са от правителството и са готови да реагират ако ги получат. А хората по селата определят действията на институциите като прехвърляне на отговорност и се молят природата да е милостива.

Нивото на река Въча край Кричим зависи от изпускането на язовирите Кричим и Въча. Задръстеното от дървета и храсти корито обаче, не позволява на водата да се отича нормално и това създава опасност от наводнение.

Старото корито на Въча не е почиствано дълги години, заради провалени конкурси.

Хората от селата край Пловдив се надяват да не се повторят наводненията от 2005 година, когато заради изпускането на язовири се наводниха стотици къщи и земеделски земи.

Климатологът доц. Георги Райчев смята, че е недопустимо да се изхвърлят отпадъците от гражданите в коритата на различни реки и канали из страната. "Дерета, които бързо могат да се превърнат в пълноводни реки, са и нашата вина – на хората”, категоричен бе той.

Според него става дума за определени точки на българския речен басейн и точно в районите с много подобни дерета гинат десетки души от наводнения. "Но когато ние изхвърляме боклука в дерето, когато цялата река отива в един мост, който може да се затлачи, тогава ни заливат", казва доц. Райчев.

Георги Райчев е на мнение, че

във всяко едно село жителите е нормално сами да си чистят реките,

защото иначе няма кой да поеме тази отговорност и да свърши тази работа. Изключение според него са в труднодостъпните места, където поради необходимостта от техниката "важна е ролята на държавата".

"Но започвайки от ресорния министър и минавайки през всеки един гражданин и служител, всички трябва да носят отговорност за случилото се", констатира климатологът.