Големият европейски виц

К�в �ва е разликата между европейския рай и европейския ад?

На този въпрос отговаря днес електронното издание на "Дойче веле".

В европейския рай полицаите са британци, готвачите са французи, банкерите са швейцарци, инженерите – германци, а любовниците са италианци.

В европейския ад полицаите са германци, готвачите – британци, банкерите са италианци, инженерите са французи, а любовниците – швейцарци. Подобни вицове естествено има колкото щеш. В компания те са винаги забавни. Но поантата в този виц, както и в подобните нему, не е отличната френска кухня, нито италианската страст.

Поантата е италианската несериозност и швейцарската несексуалност. В националните стереотипи на преден план винаги е отрицателното.

Например: германците са повече хладни, дебели и нямат чувство за хумор, а по-малко точни, работливи и прилежни.

Руснаците пък са вечно пияни, бедни, агресивни, пък са и комунисти и шпиoни, а много назад остава дълбоката руска душевност или, ако щете, "секси акцентът" на рускинята.

Стереотипите за съседната страна пък често прекрачват границата на добрия тон. За датчаните например германците са дебелаци (заради бирата и вурстовете), държавата им се състои почти изцяло от магистрали, обичат да си строят стени, а езикът им е труден (граматиката е подредена като математическо уравнение).

Датчаните достигат до грубост и спрямо финландците – те пият много водка, а след това се колят помежду си.

За жабите и французите

Двете европейски супер сили – Германия и Франция – са имали предостатъчно време да изградят внушителни паметници на националните стереотипи – вековните спорове за малки парчета земя, войните... За германците французинът е любовник, който вечно кара колело с франзела под мишница.

Той освен това е мързелив и дава повече пари за храна, отколкото за автомобили. Поради фонетичните особености на езика на Балзак пък френският мъж минава за, с извинение, обикновен гей.

Французите естествено отвръщат на удара. Германците за тях са дебели, нацисти и даже не са забелязали, че Втората световна война е изгубена.

Давид срещу Голиат

Всички национални стереотипи и предразсъдъци в отношенията между България и Македония не са отделен балкански феномен.

Подобни напрежения има и в центъра на Европа. Отношенията между австрийци и германци са меко казано обтегнати.

Около Дунава се случва и едно голямо историческо объркване: за австрийците Хитлер е германец (роден е в Браунау, Австрия), а Бетовен е австриец (роден е в Бон, Германия).

Моцарт също предизвиква спорове. Той е роден в Залцбург, който тогава е бил част от Германия.

Най-големият предразсъдък на астрийците спрямо по-големия съсед е, че германците говорят “един такъв смешен немски”.

За германците пък австрийците са тъпаци, които говорят неразбираеми диалекти, ядат шницели, карат ски и като цяло са големи провинциалисти.

На Европейското първенство по футбол през 2008 година двете държави се сблъскаха, макар и на терена. Германските фенове скандираха: “Футболът не е зимен спорт!”

Неразпознаваемост.bg

На фона на тази европейска оргия от добронамерени и не чак толкова добронамерени стереотипи България е напълно неразпознаваема. Облак на неизвестност покрива имиджа на страната, а самото й споменаване буди смут в европейските глави.

На всеки българин в чужбина поне веднъж (или често) се е случвало пред институции да обяснява, че България е в Европейския съюз. Даже понякога да убеждава, че такава държава има и че географски е в Европа.

Сцената на митницата от "До Чикаго и назад" продължава да е актуална. Случаите на отказана работа или жилище на българи в чужбина сигурно са колкото тухлите в китайската стена.

За българската неразпознаваемост са виновни българите. Защото мътните асоциации с престъпници са доста по-силни от киселото мляко.

Автостереотипите пък са нещо, което няма особена международна стойност – това, че са работливи, умни, добродушни и гостоприемни, си го знаят само българите.

Стереотипи и предразсъдъци

В социалната психология стереотипът не носи някаква отрицателната конотация, каквато може да се появи във всекидневния език. Стереотипът е механизъм, с чиято помощ индивидът намалява комплексността на света.

Ние живеем в свят, в който сме затрупани от информация, като нашият мозък е в състояние да обработи само малка част от нея. Затова имаме механизми, които ни позволяват да сортираме различните информации на такива, които ни интересуват, и такива, които не.

Стереотипът е генерализиране – дадени качества се приписват на група хора, като се приема, че всички ги притежават. Така се намалява комплексността на света – германците са дебели. Нищо, че има много германци, които са с нормално тегло.

Стереотипът не е особено проблемен, стига да не изгради у индивида предразсъдъци. Предразсъдъкът е същото като стереотипа, но при него вече има и промяна в отношението, което вече е проблемно.

Например една жена, търсеща си при всяко положение италианец за мъж, най-вероятно има предразсъдъци. От предразсъдъка до дискриминацията пътят е къс, защото една промяна в отношението лесно може да доведе до агресия спрямо дадени социални групи.

Има руснаци, които не пият алкохол, добри любовници в Швейцария със сигурност се намират, в Италия не всичко е спагети и футбол, много рускини не са "лесни", германците не са нацисти, а в Австрия немският понякога е разбираем.

Остава ни само да сме отворени към света и да го опознаваме.