ИХТ: Настават ли последните дни за олигарсите

Те са внушителни фигури у дома и в чужбина - мъже, които виждаха в себе си бъдещите Карнеги или Рокфелер на Русия. Т. нар. олигарси обаче скоро може да се окажат захвърлени на бунището на историята от икономическата криза.

Нахакани, млади и богати, тези "вътрешни хора" на постсъветския бизнес, които се спасиха от национализация (да не говорим за изгнание или затвор), при Владимир Путин продължиха да трупат още по-големи богатства в бума на суровините през последните години. Едва ли има обаче други бизнесмени по света, които да рухнаха толкова бързо и тежко през последните месеци.

Мнозина от най-богатите мъже на Русия влязоха в финансовата криза с огромни дългове и не можеха да върнат заемите от западни банки. Кремъл ги отърва с краткосрочни кредити миналата година, без да чака активите да попаднат в чужди ръце. Падежът на тези държавни заеми ще дойде в края на годината, отгоре на допълнителните чуждестранни заеми.

Планината от дългове е толкова огромна (Централната банка изчислява, че корпорациите и банките в Русия трябва да изплатят 128 млрд. долара само тази година), че много олигарси няма да могат да върнат заемите, твърдят банкери.

Само една малка част от този дълг - около 7 млрд. долара, е в корпоративни облигации. Останалите са банкови заеми на компании, предимно притежавани от олигарсите или от държавата.

Който остане, ще бъде пометен от кризата,

смята Олга Крищановска, която изучава елита в социологическия институт към Руската академия на науките. "Кремъл държи всичките лостове. Ако искат да помогнат, ще помогнат. Ако не искат, ще кажат: "Сега сме либерализирана икономика, пазарните отношения ще определят кой от вас ще оцелее", обяснява тя.

Някои олигарси са толкова отчаяни, че група шефове от металодобивния бизнес предприе поклонение до Кремъл през януари, за да направи едно немислимо преди време предложение.

На среща с президента Дмитрий Медведев те предложиха сливане на техните активи, които включват някои от най-големите мини и заводи на Русия, в контролиран от държавата конгломерат. В замяна те искат правителството да рефинансира милиардните дългове към западни банки.

С други думи, те доброволно се съгласяват да се отмени спорната приватизация на принципа заеми срещу дялове, която роди олигарсите в средата на 90-те години.

Те всички се надпреварваха кой пръв ще се спогоди с правителството,казва Роб Едруардс, анализатор по металите в Renaissance Capital в Москва. Според него достъпът до резервите на Русия в твърда валута е жокерът за "бягство от затвора" за олигарсите.

За нещастие на мнозина олигарси и на западните банки, които са им заели пари, този жокер може повече и да не бъде изтеглен. В парадоксален поврат, правителството, което подкрепяше приватизацията на петролната и други индустрии, сега е лишено от средства да подкрепи рублата и бюджета, и не е склонно да инвестира в изпадналите в криза индустрии.

Някога непобедимите олигарси сега изглеждат крайно уязвими. Със или без държавната помощ, правителството вероятно ще поеме много по-голям контрол над операциите им. Ако не получат помощ, мнозина може да банкрутират, след което ще последва национализация под една или друга форма. А новата помощ ще означава вероятно по-голям дялов капитал за правителството.

Кризата вече е засегнала стила на живот на олигарсите -

мегаяхти, частни самолети и просторни резиденции във Великобритания и Франция.

"Сегашната криза е безмилостна към производителите на суровини. Ще ни отнеме всичко, което бяхме спечелили вчера", оплака се в интервю Алишер Усманов, стоманодобивен магнат и един от участниците в срещата в Кремъл.

По изчисления на "Блумбърг" при първоначалния срив на руската фондова борса от май до октомври миналата година най-богатите 25 души в Русия според списъка на сп. "Форбс" са загубили общо 230 млрд. долара.

Някои от тези, които не успяха да се сдобият със спасителен държавен кредит, заложиха като обезпечение самолети, яхти и вили на Лазурния бряг, обяснява Олег Вюгин, директор на банка MDM.

Банката има много магнати сред клиентите си. Вюгин отказва да обсъжда за какви конкретни имущества става дума, но потвърждава, че често се среща напоследък с богаташи, за да подписва подобни сделки.

Но на карта е поставено много повече от крещящия блясък на постсъветското богатство. Както показа срещата в Кремъл, залогът е бъдещата собственост върху основополагащата минна и металодобивна индустрия, необходима за осигуряване на ресурсите за всяко икономическо възстановяване.

Освен Усманов, други олигарси на срещата в Кремъл бяха Олег Дерипаска (ядрен физик, превърнал се в постсъветски корпоративен хищник), Михаил Прохоров (инвеститор в металодобива, популярен като олигархът-ерген), Владимир Потанин (индустриалец, рано облагодетелствал се от приватизацията) и Виктор Векселберг (петролен магнат, който неотдавна дари на руски музей колекция от яйца на Фаберже за 100 млн. долара, някои от които купил от семейството на Малкъм Форбс).

Заедно те притежават най-големите компании в света за производство на алуминий и никел. На пръв поглед предложението на олигарсите изглежда подобно на това, което правителства по целия свят обмислят: придобиване на дялове в колабиращи компании.

Русия обаче е различна

Още преди кризата правителството консолидираше индустрията в държавни ръце. Едно национализиране тук в разгара на кризата би изглеждало по-малко като премерена политическа реакция и повече като пореден претекст за още по-голямо разширяване ролята на правителството в бизнеса.

Преговорите се водят в типичен непрозрачен руски стил - хората с пари маневрират из дворцовите коридори. В Русия значение имат личностите, обяснява Маша Липман, изследователка от центъра "Карнеги" в Москва.

За западните банкери задачата да решат кой от големите индустриалци е в подем или в упадък се е превърнала в нещо като посттсъветска разновидност на кремлинологията от времето на Студената война.

Индустриалните играчи с тревога научиха, че Дерипаска, смятан за върховният "вътрешен човек", бил оставен да чака пред кабинета на един министър, разказва съветник от металодобивната индустрия, настоял за анонимност. По думите му министрите не горят от желание да се срещат с Дерипаска.

За магнатите, които сравняваха стремителния си възход към богатство и експанзия през 90-те години с този на крадците барони от американския капитализъм в края на предишния век, банкрутът или национализацията не означава филантропия и семейно наследство, както предполага аналогията.

В най-добрия случай руснаците може да бъдат принудени да ръководят бизнеса си като подразделения на държавни конгломерати. По-мрачният вариант - изгнание или затвор, също е част от съвременната руска традиция. Някои от най-богатите хора от 90-те, които изпаднаха в немилост при Путин, като Борис Березовски, някога наричан "сивия кардинал на Кремъл", и Владимир Гусински, банков и медиен магнат, живеят в доброволно изгнание.

Миналата седмица Михаил Ходорковски, бившият собственик на петролната компания "Юкос", който от шест години лежи в затвора за данъчна измама, отново бе изправен на съд по обвинения в пране на пари и злоупотреби.

Привържениците му смятат, че първият процес е бил маневра на Путин да елиминира потенциален политически съперник. Новите обвинения може да добавят 22 години към присъдата му.

Дерипаска, който е женен за доведената внучка на бившия президент Борис Елцин, вече не е смятан за най-богатият човек в Русия. Сп. "Форбс" съобщи през февруари, че е изпаднал на осмо място, след като стойността на активите му се стопи с 90% до 4,9 млрд. долара при пазарния срив, който започна в Русия миналата пролет.

Седмичникът "Финанс" класира Прохоров като най-богат, със състояние, оценявано на 14,9 млрд. долара. Той може да злорадства на воля - екипът на Путин го принуди да продаде дяла си в "Норилский никель" на Дерипаска през април, близо до пазарния пик. Прохоров сега е богат, докато Дерипаска остана с милиарди долари дългове.

Други също са обеднели. Петролният и строителен магнат Шалва Чигрински обеща на акционерите да продаде самолет и къщи във Франция и Великобритания, за да плати дълга.

Друг предприемач - Сергей Полонски, бе толкова уверен миналата година в успеха на начинанието си за най-високия небостъргач в света в Москва, че кръсти сина си Миракс на корпорацията си - "Миракс груп". Неотдавна свика пресконференция, за да опровергае слуховете, че "Миракс" е фалирала.

Михаил Фридман, милиардерът с момчешки вид, бе принуден да помоли ръководителите на "Дойче банк" през есента за джентълменско споразумение, за да не наложат запор на един от любимите му активи - 44-процентовия дял в компанията за мобилни телефони Vimpel. След приятелския разговор Фридман успя да си осигури заем от Кремъл от 2 млрд. долара и да плати на "Дойче банк".

Хващайки се за сламката, и други олигарси последваха примера

му и се обърнаха към правителството. Преди катастрофата правителството на Путин насила отмени постсъветските приватизации в някои петролни и други компании.

Оправдавайки се с неплатени данъци, държавата конфискува и разформирова "Юкос" през 2003 г. През 2006 г. "Шел ойл" бе принудена да продаде половината от разработваното от нея находище Сахалин-2 на "Газпром".

Авиационни и автомобилни производители и други индустрии бяха обединени в гигантски държавни холдинги, не винаги доброволно.

(Сякаш предчувствайки какво ще стане, друг бивш олигарх, който бе близък до Путин - Роман Абрамович, продаде петролната си компания "Сибнефт" на държавния гигант "Газпром" през 2005 г. за 13 млрд. долара и напусна Русия, за да се установи в Лондон).

Появиха се няколко десетки такива конгроломерати, често под контрола на бившите колеги на Путин от КГБ. Тези компании и техните директори - бивши тайни агенти, понякога смятани за ново поколение от олигарси, появили се при Путин, сега не се смятат за застрашени от фалит.

Признак, че металодобивната индустрия може би е насочвана към принудителна консолидация, бе назначаването миналото лято на Владимир Стражловски (работил в КГБ в Ленинград през 80-те години) за генерален изпълнителен директор на "Норилский никель", смятан за основа на бъдещото сливане.

На срещата в Кремъл през януари обаче президентът Медведев бе предпазлив - той помоли магнатите да се споразумеят помежду си и да се върнат с план за сливане, който да е приемлив за всички. Това не беше лесно.

На 26 февруари Потанин и Дерипаска отново се срещнаха с Медведев. Този път той каза, че "Норилский никель" няма да бъде включен в сливането. Спечелването на контрол над една индустрия в криза някога бе крайъгълен камък на държавната политика, а сега на него се гледа скептично в Кремъл.

Идеята за сливане с държавна корпорация обаче не е мъртва

Усманов заяви, че ще се бори за сливане на неговата уралска компания за добив на желязна руда и въглища с "Ростехнологии" - оръжеен и машиностроителен конгломерат, ръководен от бившия агент от КГБ Сергей Чемизов, служил заедно с Путин в Дрезден през 80-те години.

Дерипаска междувременно омаловажава нуждата си от допълнителна държавна помощ, след като получи през есента 4,5 млрд. долара, за да изплати синдикиран заем от банки, сред които "Мерил Линч", "Роял банк ъв Скотланд" и Бе Ен Пе Париба.

Преди промяната в политиката тази година Кремъл бе раздал едва 11,8 млрд. долара от 50-те милиарда, заделени в първоначалния план за рефинансиране на чуждестранния дълг.

Ние нямаме нужда от финансова помощ от държавата, каза Депирипаска в интервю за програма "Вести" на руската телевизия от 28 февурари. Точно обратното, опитваме се да изплатим колкото се може по-бързо дълговете си към нея, добави той.

Западните банки обаче са на тръни. Сред най-обвързаната с Дерипаска е "Райфайзен" в Австрия, която есента рефинансира заем от 500 млн. евро на "Дойче банк", за да не бъде бизнесмена принуден да заложи като допълнително обезпечение по сметката си своя строителен бизнес.

Сега Дерипаска казва, че се опитва да постигне мораториум в плащанията за всички кредитори. В петък алуминиевата му компания "Русал" обяви, че банкерите са се съгласили на двумесечна отсрочка, докато бъде договорено по-дългосрочно споразумение по преструктуриране на дълга.

Усманов смята, че руските минни компании със сигурност ще се нуждаят от държавна подкрепа. "Остава ни само да договорим работещ модел, при който
държавата да поеме отново роля в големите мини и металургични предприятия, построени от Съветския съюз. Кризата предопредели ситуацията. Не виждам нищо срамно в това, заяви той.