В Кипър започват нови преговори за обединение

Л идерите на кипърските гърци и кипърските турци се срещат днес, за да сложат началото на интензивни директни преговори с надеждата за постигане на споразумение за повторно обединение на острова, разделен от 34 години.

Кипърският грък Димитрис Христофиас, президент на Република Кипър, и кипърският турчин Мехмет Али Талят, ръководител на Севернокипърската турска република, призната само от Турция, ще стартират процеса на преговори на изоставеното летище в Никозия, в буферната зона, контролирана от ООН.

Тази среща ще бъде само официален начален старт на преговорите, които ще бъдат най-сериозните, след като планът на ООН за повтороно обединение на острова бе одобрен от кипърските турци, но бе отхвърлен от кипърските гърци на референдум през април 2004 г.

Островът влезе разделен в ЕС.

Христофиас и Талят се договориха вече за създаването на защитена телефонна линия за улесняване на директните контакти по време на процеса на преговори, през който те ще се срещат най-малко веднъж седмично.

Не е определен никакъв краен срок, но ООН предупреди, че преговорите не могат да продължават безкрайно без осезаем напредък.

Подготвителните разговори, започнали през март, бяха придружени от мерки на доверие, сред които отварянето на пункт за преминаване на улица Ледра, свързващ южната със северната част в историческия център на Никозия.

Опитмистите залагат на личната и политическа близост между двамата лидери от левицата, които вече се срещаха няколко пъти през последните месеци.

Христофиас, който ръководи комунистическата партия АКЕЛ, бе избран през февруари на основата на програма за подновяване на усилията за повторно обединение. Талят, лидер на Турската републиканска партия (лявоцентристка), съдейства за положителния вот на кипърските турци на референдума през 2004 г.

Има добри индикации за промяна в позицията, заяви за АФП кипърският гръцки анализатор Софронис Софрониу. "Това е рядък случай, когато двете страни споделят едни и същи становища. Талят и Христофиас произхождат от една и съща среда".

Но той предупреди, че със запазването от Турция на близо 40 000 войници в окупираната северна част на острова, никой от двамата лидери не е напълно свободен, за да сключи споразумение.

"Ако това зависеше само от Талят, може би щеше да има решение, но въпросът е: какво иска Анкара? Какви са нейните планове? Те не са известни и може би самите те не ги знаят", добави анализаторът.

Професор Хуберт Фаустман, специалист по международни отношения в университета в Никозия, е по-скоро скептичен.

"Шансовете за решение са може би по-добри, отколкото по-рано, но за съжаление това не означава, че те са добри. Има 30% шанс за успех. Ако трябва да залагам пари, не бих заложил на добър резултат".

"Остават множество въпроси, за които те не успяха да се споразумеят. Трябва да бъдат направени отстъпки за военното присъствие на Турция и нейното право на намеса", каза той.

И "Турция има нужда от нещо в замяна, за да се откаже от това право, като присъединяване към ЕС, но аз не виждам ЕС да направи подобна отстъпка на Турция със страни като Франция и Германия, които се противопоставят на това", добави анализаторът.

Последните дни бяха белязани от полемика, възникнала от отказа на кипърската турска страна да отвори в западната част на острова пункт за преминаване за кипърски гърци, желаещи да посетят място за религиозно поклонение в северната част.

Кипър е разделен на две части от 1974 г. насам, когато Турция окупира северната част на острова след преврат в Никозия на кипърски гръцки националисти, подкрепени от Атина.

Турция винаги е настоявала за запазване на правото й за намеса, получено заедно с тези на Гърция и Великобритания, в договорите, с които бе предоставена независимост на средиземноморския остров през 1960 г.