"В Страсбург имаше едно предложение към България да се отправи призив страната да признае помашко и македонско малцинство. Аз внесох предложение за отпадането на такъв текст в проекта за Резолюция № 1915", каза г-н Тошев в специално изявление за Vesti.bg.
Той е заместник-ръководител на постоянна делегация на България в ПАСЕ и депутат от СДС в 41-вото Народно събрание.
Резултатът от гласуването е 88 гласа "за" предложението на Лъчезар Тошев, 29 гласа "против" и 8 души са се въздържали.
"Моят главен аргумент беше, че в Република България няма система за признаване или непризнаване на малцинства. Защото през 2000 г. Народното събрание ратифицирахме Рамковата конвенция за националните малцинства, дискутирахме и се отказахме от този вариант. Целта ни беше да не се получи така, че асамблеята да призове България да мине към германския модел, неподходящ за България.
В Германия има списък с четири малцинства, които държавата признава, а останалите - не. Това създава голямо напрежение при гласуване, а у нас също би могло да се случи подобно нещо.
Затова нашето решение през 2000 г. беше да признаем правото на самоидентификация на всякакви групи, без да го оспорваме, а когато те желаят биха могли да се възползват от правата, които им дава Рамковата конвенция за националните малцинства.
В Страсбург с този аргумент успях да убедя три-четвърти от колегите в ПАСЕ да подкрепят моето предложение за отпадане ва въпросния тектст, за да не се получи така, че асамблеята да призове България да мине към германският модел".
Според Тошев македонският представител в ПАСЕ при дебата се изказал "доста добронамерено към България".
"Той се казва г-н Николовски. Заяви, че България винаги се е отнасяла приятелски към Македония. И предложи от името на неговата делегация да се прекрати процедурата по постмониторингов диалог.
Тя не се прекрати, но беше прието друго мое предложение - да се концентрираме върху нещата, които според мен са важни. Те са: функционирането на съдебната власт и завършването на реформата там, свободата на медиите и прозрачността за собствеността на медиите и необходимите поправки в Избирателния кодекс.
Тези три неща ще бъдат обект на постмониторинговия диалог. Мониторингът върху България в ПАСЕ, който се провеждаше в началото на 90-те години, завърши през януари 2000 г. Тогава, преди 13 години, страната ни навлезе в постмониторингов диалог по проблемите, които са записани в резолюциите на ПАСЕ за България и които трябва да покажем, че сме ги разгледали и по някои въпроси са предприети конкретни стъпки, по други имаме предложения и т.н. Това се нарича постмониторинговия диалог по затварянето на процедурата по мониторинга."
Лъчезар Тошев обясни, че процедурно, ако той не е бил внесъл своята поправка, дебатът е щял да продължи по всички тези проблеми, които са многобройни и са описани в резолюцията.
"Това според мен не беше необходимо. И затова внесох другата поправка - да се концентрираме върху най-важните неща. Моето виждане и по този въпрос беше подкрепено с мнозинство - 74 на 47 гласа от депутати от 37 страни", обясни Лъчезар Тошев.
Пред Vesti.bg г-н Тошев отбеляза, че медии в Република Македония са представили невярно или изопачено случилото се при дебата и гласуването в Страсбург.
В публикация на скопския вестник "Дневник" вчера гласуването в Страсбург с 88 гласа "за" предложението на Тошев, 29 гласа "против" и 8 "въздържали се" е представено като "подкрепа само с един глас повече".
Той е депутат от СДС и Синята коалиция в 36-ото, 37-ото, 38-ото 39-ото, 40-то и 41-то Народно събрание. От 1992 до 2005 г. е член на Парламентарната асамблея на (ПАСЕ), като от 1998 до 2000 г. е неин вицепрезидент. В периода 1992-1997 г. е член на фракцията на Европейските Демократи и вицепрезидент на групата в продължение на три години. От 1997 до 2001 г. е ръководител на делегацията на България в ПАСЕ, а в момента - неин зам.- ръководител.
Последвайте ни
