Нова книга на журналистката Таня Мангалакова ни отвежда сред няколко малко познати, но интересни общности - сред торбешите в Македония и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция.
Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд "Македония - етнография и статистика".
В него Кънчов описва торбешите като българи мохамедани, дава статистика за българите в Мала Преспа, Албания, и за българските села в Егейска Македония.
Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа, за наричаните от Атина "славяногласни елини" в Северна Гърция.
Таня Мангалакова разказва, че хората там помежду си се наричат нашенци и до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски.
Чрез срещите си с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани авторката търси отговор на въпроса за обърканата идентичност. Тя показва как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка - нашенци!
Премиерата на "Нашенци в Македония" е на 29 април, четвъртък, от 18 ч. в Националния мезуй "Земята и хората".
Книгата е изцяло документална, основана на пътните бележки, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите, сватбарски истории.
В Македония авторката пътешества сама, ползвайки местния транспорт, често пеша или на автостоп, в Гърция и Албания - с група приятели.
Следвайки уникалния метод на Васил Кънчов, включващ и пътуване с "чун" (трикоруба лодка) в Преспанското и Охридското езеро, тя описва потомствени рибари.
Живяла е сред монахините в манастира "Св. Георги Победоносец" в село Райчица, Дебърско, където през лятото на 2009 г. започва ръкописа на книгата.
Изданието съдържа и луксозно приложение с авторски снимки.
В първата глава "Сред торбешите" за първи път в България се представя тази етно-културна общност от 120-150 хил. души , населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга.
Описани са торбешките села в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско - град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти).
Авторката прави паралели между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, както и с гораните в Косово и Албания.
Тя изследва традициите на торбешите, които имат мюсюлмански традиции, празнуват Байрама, но едновременно с това пазят и християнски традиции - посрещат пролетта с мартенички, празнуват Джурджевден (Гергьовден, 6 май), Митровден на 8 ноември (Св. Димитър Солунски Чудотворец), Танасовден (Св. Атанасий Валикий, архиеп. Александрийский, 31 януари).
В разговори мнозина от торбешите свързват потеклото си с богомилите, дошли от България.
Главата "Из Егейска Македония" е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хил. души.
В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар. "славяногласни елини" все още пеят и говорят на стар български диалект, разказва Таня Мангалакова.
В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект.
В Беломорска Гърция "славяногласните" са скритото малцинство, за което няма официална статистика.
Авторката се среща с гръцкия славист Федон Малингудис, според когото в района на Флорина (Леринско) има 50-60 хил. "славяноезични".
Тя цитира доклада "Евромозайка" на Европейската комисия от 1996 г., според който в Гърция 30 хил. души говорят български и 75 хил. души - "славяномакедонски".
В тази глава са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит Самуиловият надпис.
Мангалакова отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.
В главата "Из Мала Преспа" се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5-7 хил. нашенци.
Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани.
Таня Мангалакова е родена на 17 декември 1966 г. в Стара Загора.
Завършила е журналистика в СУ "Климент Охридски" през 1989 г.
Работи като кореспондент на Osservatorio sui Balcani за България и координатор във фондация "Балкански политически клуб".
Автор е и на книга за гораните "Нашенци в Косово и Албания".
