Н ашите сънародници в Косово не са забравени, каза вицепрезидентът Ангел Марин пред журналисти.
Той посочи, че президентската институция води отчет на българите в Косово и се интересува от проблемите им.
Данните за това колко българи живеят в Косово не са точни, защото на българската страна не е възможно да извърши преброяване, но варират между 8-10 хил. до 30 хил. българи, каза Марин.
Според него част от косовските българи не са изразили националната си принадлежност, поради страх от политически натиск.
Освен това почти във всяко българско семейство в Косово има човек, който работи в западна страна, така че е трудно да се каже колко точно българи живеят там.
Позицията на българската страна спрямо тези българи е да заяви, че те са част от нас, посочи Марин.
Той отбеляза, че е важно да се спазват всички норми на визовия режим на Европейския съюз, като се използват възможните облекчения за обучение, търговия и други.
По думите на вицепрезидента големият проблем не е в това дали косовските българи ще идват у нас с визи или без, а в това те да пазят своята идентичност, независимо къде живеят.
Вчера президентът Георги Първанов каза, че българската позиция спрямо Косово зависи от няколко фактора и посочи сред тях доколко реално ще се спазват човешките права и правата на малцинствата, включително на сърби и българи.
От българска страна би трябвало да има сериозна активност и настояване да се признае веднъж завинаги наличието на българи - и в Косово, и в Албания и на други места, каза в интервю за Агенция "Фокус" историкът доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий" и бивш председател на Агенцията за българите в чужбина.
По думите му българската принадлежност на гораните, които живеят в някои райони на Албания и на Косово, е доказана още през средата на XIX век.
"И за първи път за тях се пише като за българи от чужди специалисти, включително от сръбски представители, какъвто е например Стефан Веркович.
Още тогава се установява, че етническата граница между българи и сърби минава в Косово и хората в Признанския край, които имат даже сръбско самосъзнание, на практика са с български корени. В самия им диалект се чувства присъствието на българския език", каза доц. Павлов.
Той посочи, че и днес се спори колко са гораните. Сочат се различни числа - от 8 хил. до 30 хил. души, а неофициално - дори за 80 хил. горани, и за повече, защото те имат своя миграция вътре в самата Сърбия, в бивша Югославия, в Босна, каза Павел Павлов.
Той обърна внимание върху Петицията в интернет на културно-просветните дружество "Огнище" и "Родолюбец" и Хелзинкския комитет на българите в Сърбия от 8 февруари т.г. В нея трите организации се обръщат към българските институции "За защита на правата, културна и административна автономия на българите в Косово!".
Те заявяват, че в Косово вече са регистрирани две неправителствени организации на българите в Гора и Жупа.
Посочва се, че нашите сънародници живеят в условия на непрекъснати провокации, до момента в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения като нито един извършител не е разкрит.
В петицията се отправя апел Народното събрание да приеме незабавно декларация за защита правата на българите в Косово, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово.
До момента петицията е подкрепена от над 550 души.
Рано тази сутрин в центъра на Крагуевац, Централна Сърбия, е извършено нападение срещу баничарницата на Абдул Мурсели, който е горанин, счупена е витрината, съобщи БГНЕС.
Няма пострадали, тъй като в момента в баничарницата не е имало хора.
Собственикът Мурсели е казал, че живее със семейството си в Крагуевац от 1955 г. и досега не е имал никакви проблеми.
"На всички нас ни е тежко от онова, което стана с Косово, но гораните изобщо не са свързани с това. Аз и членовете на моето семейство се чувстваме жители на Крагуевац и вярваме, че този инцидент никога няма да се повтори", казал Мурсели.
По неофициална информация през изминалата нощ в Крагуевац са били нападнати още няколко магазина, чиито собственици са горани, отбелязва БГНЕС.
