- Русия твърди, че е предотвратила серия от терористични атаки в Москва, за които обвинява украинските служби за сигурност и „западни разузнавателни служби“.
- Два руски танкера в Азовско море са били атакувани с украински дронове, като след ударите е избухнал пожар, а екипажите са били евакуирани.
- Руското министерство на отбраната съобщава, че е свалило 73 украински дрона, а атака срещу нефтохранилище в Тверска област е предизвикала пожар без данни за пострадали.
Федералната служба за сигурност на Русия (ФСС) днес обяви, че е предотвратила поредица от терористични атаки в Москва, планирани от украинските служби за сигурност "с прякото участие на западни разузнавателни служби", предаде Ройтерс.
Целите на атаките, при които е трябвало да бъдат използвани дронове, са били висши офицери от руската армия, както и едно от водещите предприятия в отбранителната промишленост.
Междувременно два танкера са били атакувани от украински дронове в Азовско море, съобщи губернаторът на руската Ростовска област.
ФСС предотврати бомбен атентат в Москва
"Екипажите на танкерите са евакуирани. В резултат на удара с дрон е избухнал пожар. На единия от корабите пожарът все още гори, а на другия пожарът е напълно угасен", заяви губернаторът Юрий Слюсар в приложението Teлеграм.
През нощта руските сили за противовъздушна отбрана са свалили 73 украински дрона, съобщи руското Министерство на отбраната.
В Тверска област нефтохранилище е избухнало в пламъци след атака с дрон, съобщи временно изпълняващият длъжността губернатор Виталий Корольов, като добави, че пожарът е овладян и няма ранени.
- Какво представлява ФСС?
Федералната служба за сигурност (ФСС) на Руската федерация е основният орган за държавна сигурност и главният наследник на съветския Комитет за държавна сигурност (КГБ). Като федерална изпълнителна институция, ФСС отговаря за широк спектър от дейности, включително контраразузнаване, вътрешна и гранична сигурност, борба с тероризма, наблюдение и борба с тежката престъпност. Седалището ѝ се намира на площад "Лубянка" в Москва, в същата сграда, в която се е помещавала и централата на КГБ.
- История и създаване
ФСС води началото си от разпадането на Съветския съюз. След неуспешния опит за преврат през август 1991 г. могъщият КГБ е разформирован и разделен на няколко по-малки агенции. На 21 декември 1993 г. президентът Борис Елцин създава Федералната служба за контраразузнаване (ФСК). На 3 април 1995 г. Елцин подписва федерален закон, с който реорганизира ФСК и я преименува на Федерална служба за сигурност. С този акт правомощията на службата са значително разширени, като ѝ се дава правото да провежда самостоятелни разследващи дейности, да управлява собствени следствени арести и да създава специализирани звена за борба с тероризма.
- Функции и правомощия
Основните задължения на ФСС включват множество дейности за защита на националната сигурност. Контраразузнаването е насочено към разкриване и противодействие на дейността на чуждестранни разузнавателни служби. В областта на вътрешната сигурност службата се бори с тежката и организираната престъпност, корупцията, трафика на оръжия и наркотици, както и с екстремистки дейности. Борбата с тероризма е един от ключовите ѝ приоритети, особено в контекста на конфликтите в Северен Кавказ. ФСС отговаря и за охраната на държавните граници чрез своята Гранична служба. Освен това тя осъществява електронно наблюдение и контрол върху комуникациите, включително интернет, чрез системата СОРМ (Система за оперативно-издирвателни мероприятия).
- Структура и значение
ФСС е военизирана организация, чийто директор се назначава и освобождава от президента на Руската федерация и е пряко подчинен на него. Структурата ѝ включва централен апарат с различни департаменти и регионални управления във всички субекти на Руската федерация. Ролята на ФСС в руската държава нараства значително след идването на власт на Владимир Путин, който е бивш офицер от КГБ и директор на ФСС през 1998–1999 г. Агенцията се разглежда като ключов инструмент на Кремъл за поддържане на политическа стабилност. Същевременно ФСС често е обект на критики от правозащитни организации и западни правителства, които я обвиняват в политически мотивирани преследвания, потискане на опозицията и нарушаване на човешките права.
