16 години полицията издирва сериен убиец, който не съществува

П рез 1993 г. 62-годишна жена е намерена мъртва в къщата си в град Идар-Оберщайн, удушена с тел, взета от букет цветя, открит близо до тялото ѝ.

Никой не разполага с информация за това какво може да се е случило с Лизелоте Шленгер. Няма свидетели, няма заподозрени, няма следи от подозрителна дейност (освен факта, че е била удушена с парче тел, разбира се).

Единствената улика, с която полицията разполага е ДНК следа, открита върху чаена чаша, която се намира в близост до тялото на Шленгер. 

Дълго време детективите разследват мистериозното убийство, след което случаят получава статут "Студени досиета".

Единствената следа води до задънена улица. ДНК-то е на непозната жена, търсенето в регистрите така и не дава резултат, няма съвпадение с базата данни на полицията. 

Минават осем години, когато на 21 март 2001 г., 61-годишен мъж е намерен мъртъв в кухнята си във Фрайбург, Германия.

Съвпаденията с убийството на Лизелоте Шленгер са поразителни. 

Жертвата отново е била удушена и този път същата непозната ДНК е открита върху кухненско чекмедже. Сходните методи на убийство и точното съвпадение на ДНК карат полицията да вярва, че може би е открила сериен убиец.

След този случай тази непозната ДНК започва да се появява навсякъде. 

Същата ДНК се появява върху изхвърлена спринцовка за хероин, след като 7-годишно дете я настъпва на детска площадка в Геролщайн. Няколко седмици по-късно тя се появява върху изоставена бисквита в ограбена каравана край Бад Кройцнах, сякаш нарочно я е изплюла като визитна картичка. Намерена е при нахлуване в офис в Диценбах, в изоставена крадена кола в Хайлброн и върху две бирени бутилки и чаша вино в ограбен бар в Карлсруе.

В един особено странен случай на 6 май 2005 г. мъж застрелва собствения си брат с пистолет 7,65 калибър. Върху един от куршумите е открита отново тази мистериозна ДНК.

Тази ДНК е разпръсната на впечатляващите 40 местопрестъпления в Австрия, Южна Германия и Франция, включително грабежи, въоръжени нападения и убийства. Странното е, че на тези местопрестъпления полицията открива ДНК на други лица, за които се предполага, че са съучастници на непознатата жена - но никога не става дума за едно и също лице два пъти и никой не иска да говори. 

Мистериозната жена си спечелва и прякор. Медиите я кръщават "жената без лице".

Следата се пропуква след смъртта на полицейски служител в града. 22-годишната полицайка Мишел Кисеветер била в патрулната си кола и обядвала с колегата си, когато двама души се качили на задната седалка на автомобила и простреляли двамата полицаи в гърба, убивайки я и ранявайки партньора ѝ.

ДНК от "фантома" е открита на задната седалка, както и на арматурното табло. Объркана, полицията обявява награда от 300 000 евро за всякаква информация за местонахождението ѝ. Нелека задача, когато се знаеше толкова малко и когато някои свидетели описваха заподозрения като жена, а други - като мъж.

През 2009 г. случаят получава нова следа и най-накрая е приключен окончателно със смущаващо заключение: Най-известният сериен убиец в историята на Германия, за когото се смята, че е отговорен за шест убийства, не съществува.

Полицията във Франция е открила обгорялото тяло на мъж, за когото се смята, че е кандидат за убежище, изчезнал през 2002 г. По време на кандидатстването си мъжът е предоставил пръстови отпечатъци, които полицията използва, за да потвърди самоличността му. Само че там отново била открита ДНК на фантома.

"Очевидно това е било невъзможно, тъй като търсещият убежище е бил мъж, а ДНК на фантома принадлежи на жена", казва през 2009 г. пред Spiegel Online говорител на прокуратурата в Саарбрюкен.

Разбира се, при повторното тестване на ДНК пробата се установява, че ДНК на фантома не е там. Случаят на мъжа довел до обяснение на случая: нямало сериен убиец, а ДНК можело да се проследи до жена, работеща в опаковъчен център, специализиран в медицински консумативи. Всичко се дължало на замърсяване с ДНК.

В продължение на 16 години полицията е издирвала сериен убиец и е получавала огромни финансови възнаграждения, само за да открие, че е проследявала собствените си замърсени тампони, както Шаги следва собствените си следи в "Скуби Ду".