"Монд": Грешката на Блеър

"Тв ва не е трибунал", повтаря Джон Чилкът, председателят на комисията, натоварена да разследва решението на Великобритания да се включи през март 2003 г. във войната в Ирак редом със САЩ и без одобрението на ООН.

Въпреки това в петък, на 29 януари, изслушването на бившия британски премиер Тони Блеър в комисията "Чилкът" по всичко приличаше на съдебен процес.

Неотдавна британският в. "Гардиън" написа: "Действителната цел на комисията "Чилкът" е да върне доверието на британците в тяхното правителство".

Точно поради тази причина Гордън Браун, който наследи премиерския пост от Тони Блеър през юни 2007 г., в крайна сметка се съгласи на подобно разследване, което да бъде публично. Въпреки неохотата си, премиерът нямаше друг избор.

Според неотдавнашно допитване 52 процента от британците мислят, че Тони Блеър напълно умишлено ги е заблудил, за да ги убеди в необходимостта да се нахлуе в Ирак при управлението на Саддам Хюсеин.

Тези британци смятат, че Блеър - звездата на новите лейбъристи - е лъгал, твърдейки, че Багдад притежава оръжия за масово поразяване, които могат да бъдат задействани до 45 минути. Именно с този аргумент Блеър убеди британските депутати да гласуват в подкрепа на войната на 18 март 2003 г.

Тази контраистина обяснява защо британците се сърдят жестоко на бившия си премиер. И то лично на него. Защото те в действителност не запазиха никаква горчивина към консерваторите и към либерал-демократите, които също подкрепиха войната в Ирак заедно с лейбъристите.

Блеър вече плати висока цена за грешката си. През юни 2007 г. той най-накрая прие да отстъпи поста на Гордън Браун, който от 10 години очакваше да настъпи неговият час.

Блеър го направи до голяма степен заради войната в Ирак. Поради същата причина на Блеър се изплъзна през есента на 2009 г. и постът президент на Европейския съвет.

По-важното е, че неговата иракска грешка заплашва да заличи от учебниците по история всичко останало, което той свърши като британски премиер.

Блеър така дълбоко реформира партията си, че след 18 години в опозиция, тя спечели последователно три парламентарни избори.

Блеър успя и да сложи край на тридесетте години конфликт, който противопоставяше католическите сепаратисти и протестантите юнионисти в Северна Ирландия. Блеър разшири автономията на Шотландия и на Уелс.

Той увеличи два пъти бюджета за британското образование и утрои този за британското здравеопазване. Блеър установи минимална заплата, която днес е по-висока от френския й еквивалент.

Той създаде и така наречения цивилен пакт за солидарност - форма на съжителство между двама души, които не са сключили брак.

Блеър позволи на британските хомосексуалисти да осиновяват деца. Всички тези постижения обаче могат в крайна сметка да олекнат пред иракския провал на Блеър. А това е жалко.