Още по темата

Вече няколко дни продължава операцията на Турция срещу сирийския клон на ПКК, YPG. Макар да носи миролюбивото название „Маслинова клонка“, целта на офанзивата, която е подкрепена и по въздух, е да бъде установена подсилена буферна зона по протежение на сирийско-турската граница.

Операцията започна срещу позиции на кюрдските сили в околностите на град Африн, но най-вероятно ще продължи и към Тал Рифат и Манбидж. Ако това се случи, ще бъде важно за развитието на сирийския конфликт. Още по-важни, обаче, са новините, че Русия даде „зелена светлина“ за тази операция и тепърва ще видим интересно развитие на събитията.

Турция започна „де факто” войната с кюрдите в Сирия

Турски сухопътни войски влязоха в Сирия

Но първо за „Маслинова клонка“

На 20 януари, части от турската Втора армия започнаха атака в три направления северозападно от град Алепо. Военновъздушните сили и части на сирийските бунтовници подкрепиха началото на операцията. Действията си Турция оправдава с Член 51 от хартата на ООН за правото на самозащита. Турция обвинява кюрдите, че на турска територия падат снаряди и се стреля по турски позиции, което не може да се подкрепи с доказателства и вероятно служи за оправдание пред обществото за сегашната операция.

Първоначалната цел на Турция е да увеличи настоящата буферна зона по границата със Сирия, с което да прекъсне достъпа на кюрдските милиции до границата.

През август 2016 г. турските сили завзеха и подсигуриха територия по границата, установявайки буферна зона от Африн до източния бряг на река Ефрат в северните части на провинция Алепо. Именно тази територия ще бъде разширена, а 30 км навътре в сирийска територия ще служат като разделителна линия.

Този район влиза и в състава на т.нар. зона за деескалация, договорена между Москва и Анкара в Астана и Сочи. Днес Турция ще търси пълно прогонване на кюрдските сили от провинция Алепо, след като подсигури границата. Много е вероятно също така, турската армия да атакува източно от град Африн – територия, която кюрдските милиции завзеха през 2016 г., докато сирийските бунтовници защитаваха Алепо срещу подкрепените от Русия и Иран сирийски проправителствени сили.

„Маслинова клонка“ започна с унищожителен въздушен и артилерийски обстрел

Още в началото, 72 самолета на турските военновъздушни сили атакуваха позиции около град Африн и близките села. Над 100 обекта бяха поразени, включително жилищни райони. Турската армия удари и държаната от YPG военновъздушна база „Менаг“, разположена на север от Алепо. Това е сигнал, че турците може би ще искат да завземат базата, която преди беше държана и от бунтовници, и от сирийското правителство.

Атакува ли Турция суверенитета на Сирия и какво мисли Русия?

Турция си осигури одобрението на Русия за операцията и най-вероятно е договорена нова „зона за деескалация“ на север от Алепо. На 18 януари, два дни преди офанзивата, турският шеф на генералния щаб Хулуси Акар и шефът на разузнаването Хакан Фъдан се срещнаха в Москва с руския министър на отбраната Сергей Шойгу и шефа на генщаба на Руската федерация Валерий Герасимов. Въздушната кампания на 20 януари показва ясно, че Турция е получила „зелена светлина“ за опериране на турските самолети в сирийското въздушно пространство.

Официално Африн е сирийска територия. Де факто, обаче, нещата са по-сложни. Градът е смятан за част от Рожава – кюрдската автономна област в Северна Сирия, която беше преименувана от кюрдската администрация на Демократична федерация на Северна Сирия. Тази федерация не е призната от околните страни, а за режима в Дамаск е немислимо да съществува кюрдска автономия на сирийска територия. Поради тази причина, официални лица от Дамаск проведоха няколко секретни срещи през последните две години с представители на Турция и Иран, с които обсъждаха как да се противопоставят на новата заплаха, която представляват кюрдите.

Така, макар Анкара да е срещу режима на Асад, турците намират партньор в лицето на сирийския президент и неговите ирански партньори относно кюрдите. Африн е също и сред първите градове, от които бяха изтласкани правителствените сили след избухването на бунта в Сирия през 2011 г.

И докато официално Дамаск протестира, че турската армия оперира на сирийска територия, сирийската армия, намираща се съвсем наблизо, не реагира по никакъв друг начин. В това пръст има и руската намеса – Русия не само се съгласи да не реагира срещу турската операция, но и накара Дамаск да се съгласи на същото.

В Сирия 2018 г. започна кърваво и без шанс за скорошен мир

Силите на Асад не са съюзници на Турция – не бива да има съмнение в това. Сирийските правителствени сили бяха и продължават да са в готовност да стрелят по турски самолети, но докато турците се ограничават в действия срещу кюрдите, едва ли ще видим ескалация.

Какво са си говорили военните шефове на Турция и Русия на 18 януари няма как да се научи от публичната информация. Сигналите показват, обаче, че е вероятно договорена нова „зона за деескалация“. Руските сили напуснаха Африн малко преди започването на турската операция, изоставяйки кюрдите без външна подкрепа. Тези руски части бяха разположени в Африн по принцип именно, за да гарантират, че районът ще остане незасегнат. Тази промяна в позицията на Русия ядоса ръководството на YPG и организацията пусна официално изявление, в което държи Москва отговорна за щетите от турската офанзива.

Защо НАТО не помага на Турция?

Следващата стъпка на Ердоган след Африн е най-вероятно град Манбидж. Там оперират американски части.

На 14 януари турският президент призова градът да бъде предаден и неведнъж споменава възможността турските сили да се отправят натам. Турската армия може да предостави въздушна подкрепа за арабската съпротива в Манбидж. Районът е свидетел на напрежение между кюрдските милиции и предимно арабското му население, и това е възможност за Анкара.

На 12 януари започна масова стачка в Манбидж, след като бяха намерени мъртви две момчета. За смъртта им местните обвиняват Сирийските демократични сили (SDF), а те от своя страна винят Турция за стачките. По-късно, на 20 януари, кола-бомба порази висши военни от SDF.

Американската стратегия за деескалация с Турция се провали. Турските операции застрашават да провокират турско-кюрдска война, която ще удари директно американските интереси в Сирия. Не е случайно, че „Маслинова клонка“ започна на 20 януари – малко след като Вашингтон обяви идеята си за изграждане на бойна сила от 30 000 души в Източна Сирия с участието на кюрдските милиции. Тези събития наклониха още повече турската администрация към Москва.

И САЩ в надпреварата за поделяне на Сирия

В Манбидж има разположени американски части и те попадат под директен риск при евентуална ескалация с помощта на Турция. Последните събития в Северна Сирия изправят един срещу друг – макар и не директно – две съюзни държави в състава на НАТО. Макар Анкара да се обръща няколко пъти към Алианса за помощ, поради опасността от ПКК по границите си с Ирак и Сирия, тези призиви останаха без реакция поради факта, че няколко западни държави подкрепяха кюрдските сили срещу "Ислямска държава". Скоро след това видяхме затопляне на отношенията между руснаци и турци.

Международно мълчание

С напредването на операция „Маслинова клонка“, можем да видим ново раздвижване в сирийския конфликт. Ако сигналите се окажат верни, възможно е посредством посредничеството на Москва Турция да предаде Африн на сирийското правителство за сметка на провинция Идлиб, в която сега Асад извършва офанзива срещу бунтовниците. Ако има подобна договорка, със сигурност ще се отрази на цялостната ситуация и ще има множество непредвидими последици.

Въпреки това, прави впечатление мълчанието на международната общност към събитията в Африн. Новата експанзивна политика на Турция е продукт на съюза на Ердоган с опозиционната националистическа Партия на националистическото действие и като цяло турското общество е „за“ операцията. Докато военните действия в Северна Сирия се разразяват, турските медии отразяват събитията по много подобен начин на американските медии по време на офанзивата на САЩ в Ирак през 2003 г.

Операцията в Африн е представена като национална гордост и необходимост, а мълчанието отвън подклажда увереността на турския политически елит, че постъпва правилно.

Ако не броим изявление от страна на Франция, като цяло големите играчи в международната политика остават все още мълчаливи. Британският външен министър дори пусна в "Туитър" мъгляво съобщение, което по-скоро подкрепя турската външна политика. Кюрдските сили с право питат защо международната общност мълчи и защо бяха забравени жертвите срещу "Ислямска държава".

Циничното в случая е, че за държавите, подкрепили кюрдските сили, беше важно просто да бъде спряна "Ислямска държава". Както често се посочваше през последните две години, борбата срещу джихадистите е едно, но изграждането на кюрдска държава съвсем друго. Освен Саудитска Арабия, Емирствата и Израел, нито една друга регионална сила в Близкия изток не подкрепя идеята за независим Кюрдистан и това се видя особено добре по време на референдума за независимост в Иракски Кюрдистан миналият септември.

За Сирия е още по-сложно. САЩ, например подкрепят кюрдските сили на изток от река Ефрат, но не и онези на изток от реката, т.е. в Африн. Русия пък подкрепя тези в Африн (или подкрепяше), но не и онези в Североизточна Сирия. Борбата срещу "Ислямска държава" мина добре, но дотам – международната ситуация не предпоставя кюрдите да получат видима подкрепа отвън при сегашните събития. При това положение, Турция ще напредне в Северна Сирия без кой знае какви санкции – засега.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК