Гражданите на държави от Източна Европа, които работят в чужбина, тази година изпращат в родината си по-малко пари, съобщава Ройтерс.
Сумите, изпращани от едномилионната българска диаспора, главно от Гърция, Италия и Испания, са намалели с 11%.
Парите, пристигащи от чужбина се равняват на около 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Румъния и България и са под 1,5% от БВП в Полша. Показателят обаче достига 27% от БВП за страни като Молдова, Босна и Албания.
Така се изостря кризата за стотици малки градчета и се забавя възстановяването на някои от най-бедните европейски страни с нововъзникваща пазарна икономика.
Според анализаторите е трудно да се изчисли с точност до каква степен тази тенденция ще се отрази на брутния вътрешен продукт на региона.
В една от страните с най-големи икономики в региона - Румъния - този вид суми са се понижили с една трета през първото тримесечие на годината. През 2009 г. също бе отчетен подобен спад.
Тенденцията е пример за това
как слабото възстановяване на еврозоната ще се отрази върху по-бедните
европейски страни,
зависещи от тези трансакции, засягайки фактор, който е важен за икономическия растеж и засилвайки натиска върху валутите.
"С намаляването на паричните потоци, които мигрантите от Източна Европа изпращат в родните си страни, се създава опасност от дефицит по текущата сметка и натиск върху валутните курсове", отбелязва анализатор, цитиран от Ройтерс.
От години гражданите на
Източна Европа си
търсят работа в чужбина заради западащото промишлено
производство,
етнически войни и бедност в родните страни, отбелязва Ройтерс.
Спестяваните от тях средства помагат на семействата си, останали у дома, да си купят коли или да започнат бизнес.
Експерти от Световната банка (WorldBank.org) прогнозират, че на световно равнище обемът на тези парични потоци ще се възстанови и тази година ще нарасне с около 6% до 437 млрд. долара, предвид по-добрите перспективи за растеж пред световната икономика.
Анализаторите очакват растеж и в Европа и Средна Азия, където през 2009 г. бе отчетен най-резкият спад - 21 на сто.
Малко е вероятно обаче възстановяването на икономиките в Западна Европа да доведе до увеличаване на изпращаните суми до равнището им преди кризата.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!