Водата

Няма да занимавам никого с Масаро Емото или клъстерите или паметта и енергията на водата, защото това би трябвало вече да е известно на хората. Нито с това, че водата е жива, защото всъщност тя е живот.

Бях на около двадесет години, когато бях пратен на един отдалечен планински път, където група войници трябваше да изграждаме подпорни стени. Аз трябваше да се грижа за имуществото им насред гората и оставах сам за много дни, като пазач.

Една сутрин, когато за поредна седмица  и поредна утрин се събуждах в кревата в палатката и се хранех само с месо от консерви и твърд хляб, реших да разнообразя менюто си. Тръгнах по поляната, да събера мащерка и гъби -- челаднинки, които единствено познавах и накрая открих и раци под камъните на близкия поток.

Разхождайки се по една обширна поляна забелязах, че в една лешникова гора, в края й, като килим се разстилаше една ивица от особено светлозелена трева. Когато проникнах под храстите видях остатъците от изградена, кой знае кога, каменна чешма с чучур, която продължаваше да изпуска ледена, кристално чиста вода. Взех необходимите инструменти и разчистих мястото от плевелите и храстите. Каменната чешма се превърна в прекрасно, монументално място за почивка, от което извираше живот. Не знаех какво съм направил. Просто прецених, че е правилно.

Години по-късно когато вече имах четири деца, чух за древната традиция запазена все още в планината - Родопи, където в знак на благодарност към съдбата и като Благословия, бащата е добре да намери извор и да го каптира, да го  превърне в чешма. Обикновено на нея се изписва името на човека, а всеки път когато зажаднелия пътник се наведе и отпие от нея, му връща Благословията, която стига до неговото семейство.

Това, че хората са знаели, скрития смисъл на водата, а именно, че чрез нея са способни да си разменят Благословия, и че това прави чудеса е изумително.

До колко това, че някога бях възвърнал живота на един планински извор, беше предначертало съдбата ми, която ме дари с четири също толкова чисти създания, които да вливат в мен усещането за чисто щастие и живот, може да бъде случайност или магия, ще оставя на всеки да прецени сам за себе си.

Водата ни променя на вибрационно и енергийно ниво, така както ни формира на физическо. Това е и причината в последните години всеки път, когато отпивам или плискам лицето си или влизам в море или река, да изричам думите: „Любов и Благодарност"!

За някои прагматично настроени хора това звучи навярно налудничаво, но на подсъзнателно ниво, аз съм сигурен, че не толкова чешмата, а по-скоро отношението към водата, като отношение към самия живот, програмира орбитата на съдбата ни и това стана очевидно за мен.

Замислете се за източниците на вода и живот. Това, че сме оставили затлачено мястото, от което възниква водата, живота и щастието ни и не отправяме Благословията си за природата и хората до някъде ни обрича.

                                                                                                             Любов и благодарност!