Х ората могат да подушват следа в полето подобно на кучетата, доказват учени. Освен това те демонстрират, че всеки човек може да бъде обучен да проследява диря не по-зле от четириногите, съобщава за разкритията "Ню сайънтист".
От съобщението във Physorg.com обаче става ясно, че в експериментите си изследователите са накарали свои студенти да лазят на четири крака със завързани очи и да душат из ливадите на Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.
Този факт малко променя нещата, ако си припомним способността си от студентските години да надушваме къде са купона, алкохола на аванта и колежките от по-хуманитарните специалности, шегуват се от Green.Democrit.com.
В случая Джес Портър и Ноъм Собъл използвали миризма на шоколад. 2/3 от 32-мата включени в опита студенти успели да подушат 10-метровата зигзагообразна диря, оставена по поляната.
Четирима от доброволците впоследствие минали двуседмичен курс на обучение в тънкостите на душенето с интензивност три пъти на ден в три дни от всяка седмица. След тренировката те можели да надушват следата много по-точно и двойно по-бързо.
Студентите хрътки в действие са заснети от изследователите на кратко клипче (2.1MB, изисква QuickTime player).
Според Собъл, хората могат да подушват миризма не по-зле от кучетата
Единственото условие било да държим носа си близо до земята, докато се движим максимално бързо.
Всъщност експериментът хвърля повече светлина върху обонятелните способности на бозайниците. До днес учените били в неведение дали определяме откъде идва дадена миризма, сравнявайки информацията от двете ноздри, подобно на начина, по който чуваме с двете уши.
Скептиците смятат, че това е невъзможно, тъй като ноздрите са разположени прекалено близо и сигналите не могат да бъдат ясно разграничени един от друг.
Петте експеримента на Портър и Собъл доказват, че двете ноздри вдишват въздух от различни и неприпокриващи се области на пространството около носа.
Доброволците се представили по-зле в проследяването на дирята, когато едната от ноздрите им била запушена. Не се справили и когато носели специален апарат, който сливал вдишвания въздух в една единствена "виртуална" ноздра.
Изглежда съществува механизъм за локализиране на миризма,
който е еднакъв за всички, от насекомите до хората, обяснява за "Ню сайънтист" Матиас Ласка, специалист по психология на сетивността.
Подробности за изследването на Портър и Собъл може да прочетете в януарския брой на "Нейчър Нюросайънс".
Екипът от Бъркли планира да продължи изследванията си върху човешкото обоняние, но този път студентите доброволци ще трябва да душат в малко по-обичайно положение, т.е. на крак.
