Докато валутите в Източна Европа се обезценяват, парите на трите балтийски държави и България остават стабилни в условията на световната финансова криза и по този се спестяват на гражданите на тези страни болезнените девалвации - всичко това благодарение на стабилните фиксирани валутни курсове, коментира Асошиейтед прес.
Но докога ще продължи тази тенденция?
В момента фиксираните валутни курсове са остро критикувани, тъй като инвеститорите избягват държавите с такива валути в условията на икономическите и финансови сътресения.
Четирите правителства изтъкват, че ще направят всичко необходимо, за да избегнат рязката и катастрофална девалвация на валутите си.
Валутната нестабилност и играта с валутата не дава никакви предимства на тези държави, заяви Мартен Рос, заместник-президент на естонската централна банка, Банк ъв Естония.
Девалвиралата валута не само ще доведе до по-висока инфлация, но в резултат на това ще намали и перспективите за икономически растеж, добави Рос.
Миналата седмица управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров изрази същата позиция. Каквито и корекции да се направят в българската икономика, включително и фалити на компании, това ще стане при съществуващия валутен борд и фиксирания валутен курс, отбеляза той.
Латвия, Литва, Естония и България разчитат на нещо, известно понякога като валутен борд - начин, по който малка държава обвързва валутата си с друга силна, стабилна валута - в техния случай еврото.
Това даде на четирите държави някои от предимствата на членството в еврозоната - за разлика от страни като Украйна и Унгария, чиито валути се сринаха, оказвайки силен натиск върху вече затруднените им икономики.
Валутният борд означава, че дадена страна държи достатъчно чуждестранна валута в резервите си, за да обмени цялата си национална валута, която има в наличност, при фиксиран валутен курс - това е един най-добрите начини за контрол на валутния курс.
Фиксираният валутен курс помага за гарантирането на ценова стабилност и намаляване на разходите за операции, свързани с внос и износ. Това играе особено голяма роля за малките държави като трите балтийски републики.
Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" обяви, че обвързването на валутите на малките страни за еврото засега може да продължи, но предупреди, че подобна валута политика може и да се провали, ако икономиките на тези страни продължат да се свиват твърде дълго време.
Фиксираните валутни курсове представляват дългосрочна необходимост за балтийските държави и България с оглед на намеренията им да въведат еврото възможно най-скоро, отбелязва АП.
Въпреки това обвързаните национални валути също могат да девалвират, както стана с аржентинското песо през 2002 г. Тази девалвация последва сериозните и продължителни усилия на страната да поддържа фиксиран валутен курс.
Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише отхвърли възможността за промяна на критериите за присъединяване към еврозоната.
Той каза това на пресконференция след решението на банката да намали ключовата си лихва с половин процентен пункт до нов рекорден минимум от 1,5 процента.
Придържането към правилата за членство в еврозоната е много важно за стабилността на ЕС, отбеляза Трише.
Въпреки това според него ситуацията в Източна Европа е толкова опасна, че дава основание за промяна на правилата, посочва АП.
