Френският печат днес - 28 декември 1999 год.

"Нщ що като вятър на паниката задухва и сред тези, които ни управляват" - това мнение на Жак Камю от "Репюблик дю сантр" резюмира тона на повечето всекидневници от френската преса. Темата на всички редакционни коментари е отговорността и присъствието на политиците в кризисните ситуации на фона на урагана, който опустоши северната и източната част на Франция, а тази нощ и югозападната. Всеки един формулира по свой начин мнението си, но в общи линии то се заключава в това, че "политикът трябва да бъде винаги там, където става лошо". "Да бъдеш там" е заглавието на коментара в "Нис Матен"; според автора Марк Шевош, "Никой не оспорва правото на платените отпуски или семейния живот на пожарникаря, но когато започне да гори огън.. (многоточие)". "Да управляваш е професия, при която почивките и семейството остават на заден план", четем във "Франс соар".. "Да не би Лионел Жоспен да не се върна незабавно от Египет, когато научи, че ураган е опустошил северната част на страната? Това се казва урок". Урокът разбира се е за министъра на околната среда Доминик Воане, която реши да не прекъсва почивката си на островите Реюнион, заради приближаващото нефтено петно. "Доминик Воане се покрива с мазут", пише още "Франс соар"; "Либерасион" остава на същия тон, а карикатуристът на всекидневника е изобразил Воане като птица покрита с мазут. "Полемиката, породена от позицията на Доминик Воане не е нищо друго освен бумерангът на политическия закон", коментират от "Лез Еко". Икономическият всекидневник припомня, че "в дългото минало на еко-активистка Доминик Воане често е обвинявала действащите правителства за инциденти, за които те не са били пряко отговорни. Днес, като министър и тя заема неудобното място на отговорен политик.
Това са правилата на играта..", четем в коментара на "Лез Еко". "Когато подобно изпитание обединява цялата страна, от политика се очаква да прояви загриженост, да даде урок по солидарност и взаимопомощ и да бъде на разположение в полза на общото благо, пише "Льо Монд"; В момента, когато мондиализацията променя ролята на обществените сили, когато политиците преживяват криза на доверието, когато егоистът, загрижен за себе си обръща гръб на повика за помощ, събитията повеляваха и политическо присъствие. Именно това, което Лионел Жоспен разбра със закъснение и съкрати почивката си."