Българският печат днес - 02.03.2001 год.

Щ�и имаме специален договор с НАТО. Това е най-обсъжданата тема в днешните всекидневници, всеки от които обаче си я интерпретира в различна светлина. Според "Труд" кабинетът "тайно" обсъжда България да се отвори за войски на пакта. Изданието смята, че само то е научило за споразумението. Както и че всичко е било много тайно и много закрито и че трябвало да се правят поправки в конституцията, за да може части на НАТО да имат по-лесен достъп до наша територия. "Демокрация" обаче видимо също е наясно с проекто-договора, щом го извежда във водещото си заглавие и го определя като "уникален". Става дума, според изданието, за подписването на специален меморандум, който да разреши на войски на алианса да преминават през наша територия, без всеки път да е необходима санкция на парламента. А "Новинар" е дори още по-радикален. И обобщава всичко това под заглавието "Молим НАТО да минава през нас". Така от тайните козни до молбата се обсъжда тази важна стъпка, която, както става ясно от публикациите, може да бъде предприета още в понеделник, когато президентът Стоянов ще е на посещение в Брюксел. Споразумението, допълва военния министър Ноев, нямало обаче нищо общо с ескалацията на напрежението в Македония, където има престрелки с албанци.

А иначе визите отново падат, отбелязва "Демокрация", препотвърденото решение на Европарламента. И коментира, че това е най-нажното и изпълнено обещание на кабинета, което ще ни направи част от голямото семейство на свободния свят. "Труд" обаче е видимо недоволен, защото съзира връзка между преброяването и падането на визите. След месец, пророкува изданието, току-виж половината нашенци минали границите. И тогава нямало да има кого и защо да броят. Явно не може да се угоди на всекиго. А иначе демографските прогнози вълнуват не само "Труд", който отново твърди, че можем да се стопим до 5 млн. след половин век. "24 часа" пък публикува репортаж от деня на 19 годишния преброител Георги Шипковенски. Той е студент първи курс, от преброяването ще изкара около 180-200 лв. И така, всеки ден, той ще тръгва от 8 часа, ще се легитимира, ще вади анкетните карти и ще започва с въпросите. Първият анкетиран, възрастен мъж, обаче с недоумение изслушва въпроса на преброителя има ли яхта, след което отсича: "каква яхта бе момче, аз хладилник нямам". Момчето обаче пита за телефони, топла и студена вода, душове, компютри, че и за домашни любимци.

Последните обаче изскачат по първите страници на деншните издания в не много добра светлина. "Куче уби дете", с огромни букви на черен фон излиза "24 часа". Трагедията се е разиграла във Варна, а още по-тъжното е, че кучето е било домашно. Майка оставила 5-годишния Георги, за да отиде на работа. Лелята пък за малко не била в стаята и гигантското куче нахълтало и изпохапало детето. Домашният любимец Сара бил взет, за да пази детето, уточнява "Новинар" и припомня, че ротвайлерите са сред кучетата, за отглеждането на които следва да има ограничения. И като говорим за човешка драма, а преди малко и за хладилници, "24 часа" ни връща към вчерашната си "човешка история" - за възрастната жена, припаднала от глад на улицата в Търговище. От две години баба Величка така и не ползвала хладилника си, защото нямала какво да сложи в него, четем в репортаж по случая. Пенсията й била 42 лв., а дъщеря й - безработна от три година. Но баба Величка не се предавала и екипът на "24 часа" я заварил да чете книга за здравето, с която си убивала времето. И още нещо - изданието настоява, че има ползата подобни драми да стават известни. След като прочел за случая, синият депутат Димитър Абаджиев, избраник от Търговище, е заявил, че ще отделя за самотната жена известна сума от собствената си заплата. Жестът, по неговите думи, е извън политиката, в рамките на човешката солидарност.

Политиката обаче, особено предизборните групирания и прегрупирания, са си в центъра на вестникарското любопитство. "СДС гони всички несъгласни с Костов" - това е лайтмотивът на днешия "Стандарт", който под перото на главния си редактор се впуска в сложна политическа аритметика. Бисеров имал 7 депутати, пък му трябвали 10, за да сформира група. А пък формулата на Костов за изборите била 1 плюс 2 е равно на 1, настоява Юли Москов на цели страници в пространни анализи, от които може да ви се завие свят. И се започва: дали СДС ще бъде плюс в ОДС с ДПС. Или ВМРО плюс "Гергьовден" ще даде нещо изобщо. Любителите на подобна четива обаче имат пълната възможност да им се насладят в новия брой на "Стандарт". Пред "Труд" Илия Петров, верен сподвижник на Христо Бисеров, пък се впуска в размишления има ли в СДС култ към личността на Костов.

"Крадливите в СДС намаляха" - това пък е простичката констатация на Едвин Сугарев, в момента посланик в Индия, от страниците на "24 часа". Който отново повтаря нещо, което вече бе казал преди година - че крадливите момчета - в случая Бисеров и Цонев бяха отместени от властта, че по-голяма коалиция СДС ще може да сключи и след изборите и че Петър Стоянов е основният кандидат за президент. И отново Едвин Сугарев, този път пред "Демокрация" определя много неща в досегашната политика както опит да се "тури перде". Но завесата падна. И вместо сцена, ако не внимаваме, можем да видим една до болка позната стена. Особено след като времето на предателствата в политиката май вече е на изчерпване, твърди Екатерина Михайлова отново пред "Демокрация".

Толкова за политиката, видяна през погледа на политици. Писатели като Иван Кулеков пред "Стандарт" пък настояваят, че ни чакат години на отчуждение, че ние в момента се плъзваме по настоящето си, без да го разбираме. Впрочем Кулеков, който сам прави напоследък не малко политически критики, настоява, че писателят трябва да е далеч от това. Както и от властта. Защото интелектуалецът не трябвало да иска власт, а да дава свобода, естестествено става дума за духовна свобода, както и да има историческо самосъзнаие.

Впрочем утре е 3 март, припомня ни историкът проф. Георги Марков от страниците на в. "Пари". И отправя своето послание, което е следното - да скъсаме със синдрома на големия брат. Сиреч да не бъдем нито неблагодарни, нито робски благодарни, настоява проф. Марков. Да знаем, че свободата никога не ни е била дарена. Да не се упиваме от Санстефанския договор, а да мислим за Съединението. Да не отричаме освободителния характер на 14-тата поред руско-турска война, но да помним за българския бунт през април 1876, който разгоря Източния въпрос. Ако сторим това, твърди историкът Георги Марков, може би ще преодолеем трагичната си разпънатост между Запада и Изтока. И ще скъсаме с усещането, че някой ще решава и решава вместо нас, простичко наречено от него "синдром на Големия брат". Въпросът обаче е тази страница от историята да бъде прочетена не само от политиците, а и от всеки един от нас.