Българският печат днес - 11.10.2000 год.

"Пр рламентът ще излезе с обща декларация за Югославия", "Сърбите няма за какво да ни се сърдят", "Лондон знаел за милиардите на Милошевич", "Политиците единни за Съюзна република Югославия (със закъснение)", "Парламентът не се разбра за Югославия". Така в общи линии чрез заглавията на днешната преса може да се проследи развоят на събитията от изминалия ден. А иначе на свикания вчера от президента Консултативен съвет по национална сигурност станало ясно, че Парламентът ще излезе с обща декларация относно събитията в Югославия. Пълен консунсус бе постигнат по позициите, че България отдава голямо значение на отношенията с нашата съседка, които са в интерес на целия регион, подчертава "Демокрация". И именно поради това президентът Петър Стоянов пояснил, че няма повод сърбите да ни се сърдят, че застанахме на страната на НАТО при операцията в Косово, защото това би означавало да се сърдят на международната общност. А България не би могла да има позиция, различна от тази на общността, отбелязва от своя страна "24 часа". На други позиции обаче набляга днес "Труд", за когото водещата новина от провелото се вчера заседание на Консултативния съвет може да бъде обобщена в една снимка - премиерът Костов, неговата изпусната папка и втурналият се да събира разпиляните бумаги на шефа си Емануил Йорданов и всичко това на фона на обявяващия консенсуса на политиците ни относно Югославия президент Петър Стоянов. Колкото до споменатия вече няколко пъти консенсус - ами отличен получават нашите политици за държавническото си поведение, категоричен е "Демокрация". И дано в историята останат онези спорове, уж свързани с външната ни политика, но които всъщност бяха за вътрешна консумация, пожелава си вестникът. Не така обнадеждаващо настроен е "Труд" обаче, който се пита къде са политиците ни и дали изобщо знаят, че сме съседи на Сърбия. И докато в Югославия властта се сменя, а в Белград се изредиха министрите на външните работи първо на Русия, а след това на Гърция, Франция и Румъния, у нас политиците правят ялови Консултативни съвети, а депутатите се карат по декларация за промените в Белград. Жалко е само, ако още не са разбрали, въздъхва "Труд", че докато работят по принципа "Бързата работа - срам за майстора", майсторът все ще стои извън България.

Но пък подобни позиции и поведение може би имат своето обяснение. Или поне докато не си отговорим на основния въпрос, който днес терзае "24 часа", а именно - кой бута магарета в Парламента? И докато през лятото политиците пускаха нишани за мажоритарни избори, сега започнаха да бият отбой. И по всичко личи, че като нищо партийните главатари ще вкарат цял керван магарета и в следващия парламент. И освен това оправданието вече е намерено - много искаме гласът народен да тежи повече, но ни спъва основният закон. Не е ясно обаче какви са конституционните пречки за мажоритарен избор, разсъждава "24 часа". Така че причината всъщност е съвсем друга. Просто партийните върхушки тръпнат от ужас при мисълта, че ще се разделят с правото да подреждат листите. Защото не трябва да пропускаме на финала затворения кръг, когато един партиен лидер стане министър-председател, независимо от коя партия е. Тогава дължащите му послушание депутати гласуват каквото правителството нареди. Иначе ще гледат парламента през крив макарон. И накрая се получава така, че изпълнителната власт доминира над законодателната. Нищо, че по конституция България е парламентарна република и има разделение на властите.

Едно друго разделение, а именно получилото се разделение между съзнанието на хората от една страна и царуващата реалност от друга, нищи днес "Демокрация". Известни на всички са настъпилите икономически промени след прехода и това, до което те логично доведоха както и посоката на развитие, в която се тръгна. Съвсем искрена е обаче убедеността на хората, че държавата ни не се грижи и не мисли за тях. И така както наскоро от пловдивската зоологическа градина се оплакали, че лъвът им станал много нервен, понеже държавата не дала пари на специалист, който да му изреже ноктите, така и всекидневните вопли на културтрегери, бизнесмени, търговци, земеделци и чиновници, че са изоставени от държавата, всъщност прикривали само от кумова срама жалния хленч на пролетария към партията кърмилница, отсича "Демокрация". Онази партия кърмилница, която възпитава, дава, осигурява, води, насочва, урежда, бди, защитава и само от време на време дърпа уши за наказание. Което пък само показвало, според вестника, че излезлият от пещерите комунизъм уютно си се е приютил в онези кухини на общественото съзнание, които сам си изкърти с бригадирски походи и петилетки.

Но пък в крайна сметка цялата демократична практика залага на силата на творечската идея и на волята, която имаш, за да я постигнеш. Колкото и жестоко да е това, защото пък съществува и конюнктурата на парите, сякаш допълва с разсъжденията си режисьорката Маргарита Младенова в интервю за вестник "Демокрация". Тревогата, която ни е обхванала, около кризата на духовността, която пък е породена от агресията на материалните ценности, всъщност е световен, а не само български проблем. Това, което всъщност е характерно за настоящия момент е дълбоката самотност на модерния човек, която се дължи на дълбоката ни вътрешна колизия, на липсата на възможност да се самоопределми, да си дадем сметка какво сме - на какво сме продължение и какво започва от нас. И дали ще прегърнем брата си и ще превъзмогнем греха на братоубийството или ще продължим да го възпроизвеждаме. Но пък в крайна сметка, за да бъдем щастливи трябва да запазим вярата си, че доброто не е само превито зло, а че съществува и една изначална ниша, която е добра. Че изначално в човека освен дявола стои някак си и Бог.