Хм, дали наистина е толкова сложно, когато може да е толкова просто?!

Т�д �дно е, когато човек се сети за думичките екология, околна среда, опазване на застрашени видове (в това число и себе си), да систематизира мислите си и да ги нахвърля на лист по начин по разбираем за хората, които не са в главата му.Ето това ще се опитам да направя, с надеждата повече хора да разберат тези думи.На скоро, вървейки по улицата, същата която става все по-неузнаваема всеки ден, си мислех какъв всъщност е проблема.

По мое мнение нямаше да има проблем, ако хората ги нямаше. Да нямаше изобщо, или поне не бяха в този им вариат, в който съществуват в момента.Раждаш се и още от първата глътка въздух (може и да не е точно въздух, зависи от населеното място, в което се раждаш), започваш да бъдеш променян от хората около теб, с цел да придобиеш някакво място в обществото. За да можеш да мислиш като обществото, да консумираш като обществото и да разрушаваш като него, с цел да изживееш краткия си живот в някаква определена клетка и със някакъв статус и да отидеш там, от където си дошъл.

От най-ранна възраст започваш (по-скоро си научен да започваш) да третираш себе си и природата като експериментално зайче, похапваш отрови, дишаш ги, в училище те учат на неща, който нито ще те направят по-пълноценен човек, нито е сигурно дали са истина, започваш да „лекуваш" себе си с малки бели хапченца с неясни последствия, навлизаме в взаимоотношения с другите хора, които са изпълнени с напрежение и в крайна сметка не са изтински....и тук може да се изброява до безкрай.Никой обаче не си задава въпроса: дали всички тези неща, част от нормалния (за мен това в всичко друго, но не и нормално) са ти нужни изобщо?

Е, то е ясно, че нямат, но едно евентуално усилие да се промени нещо, би нарушила свещеното ни ежедневие.Сега ще се опитам да завъртя накак си мислите си по отношение на природата. Природата е единственото нещо, което имаме, което ни потдържа живи и за съжаление най-невидимото за повечето от нас. Та, покрай безкрайно усложнения ни живот, все по-напреднал и все по-лесен, ние сме се заобиколили от химия толкова, че вече сме забравили вкуса и аромата на природата. Химията ни започва от първия ден и ни добършва до последния. Но хората на страна.

Това, което тя причинява на природата не може да се опише с думи. За една глътка вода - една пластмасова чаша. За изрусените ни от химия коси - маски и балсами за да ги възстановят, за да трае храната ни - стотици видове добавки и консерванти, за да са по-конфортни и бързи колите ни - пластмаси, метали, горива и други химикали, за да се потдържаме живи - любимата ни фармацефтична индустрия и още и още и още...до безкрай...Изяждаме собствения си дом, сиреч природата, малко и необратимо, отвътре....за да натрупаме блага, придобием социален статус, живеем по-лесно и безсмислено, и накрая умираме без всъщност да сме били удоблетворени от начина, по който сме изживяли живота.

А колко много поражения оставяме след себе си. И като умножим тези поражения по броя на хората ... става равно на огромна буца стрес, стоварващ се ежедневно върху всяко едно растение и живо същество в природата (в това число и хората).Дали не можем да помислим за това и лично за себе си да редуцираме ненужните допълнения към ежедневието си. По-голямата част от тях са абсолютно ненужни или заменими с нещо от естествен произход. И ако всеки от нас направи това, умножено по броя на хората, ще е равно на по-малко стрес за всички живи същества (в това число и хората).

Хм, не разбирам какво може да е толкова сложно, като всъщност е толкова просто.