Екомания

П�р �родата е нашият дом.

Природата е околната среда, която подхранва нашия живот.

Трябва да пазим природата.

Трябва да се грижим за природата, за да се грижи и тя за нас.

Всеки от нас е чувал тези реплики и ги е подминавал с едно кимване на главата. И всеки от нас осъзнава, че природата се променя и не сме толкова далеч от осъзнаването, че тази промяна е в резултат от нашите действия. Но винаги в това „нашите действия" аз - като от първо лице единствено число, не участва. Не участва като действия, но на думи: „Аз пазя природата, не замърсявам, рециклирам, не използвам найлонови торбички, отказвам се от хартиени фактури".

Колко от нас реално осъзнават тези малки действия, които имат големи последици -- изхвърлянето на боклук, отсичането и нараняването на дърво, ненужното изхабяване на хартия... Всеки се възмущава от мръсотията, която ни заобикаля, от мръсния въздух, от жегата... Отиваш на пикник и по цялата поляна са разпилени опаковки от кроасани, вафли, сокчета...

В поточето плуват още опаковки и шишета и всякакви  неща, които и не си предполагал, че могат да се срещат сред природата. А в съседство кошчето за боклук стои напълно празно или с една-две умрели от страх опаковки, които сигурно се чудят как са попаднали там. И какво правиш в такъв случай - намираш някое място с по-малко боклуци, дори изритваш някои така, че да си осигуриш пространство, сядаш, забавляваш се и си тръгваш. И в повечето случаи ако се обърнеш ще забележиш, че мястото, на което си седял и си поразчистил преди да се възползваш от него, след теб е в вид подобен на заобикалящата го среда - там се намират всички опаковки, които не са ти нужни вече. Навсякъде около нас са скелетите на осакатени дървета - без един клон, без два, въобще без клони, с издълбани всякакви глупостите по корите им.

И следващия път когато узреят черешите, завържат джанките и клона е прекалено високо, за да си откъснем, ще е по-лесно просто да го отчупим и усилия ще спестим, и повече плодове ще изядем и въздуха ще е малко по-мръсен.Не възприемам и тази мода напоследък с раздаването на рекламни брошури по улиците. Колко много хартия отива за отпечатването им, а ефекта - с изключение на този върху природата, не е особено голям - 90% от брошурите отиват в най-близкото кошче, ако въобще стигнат до там.

А всъщност не е толкова трудно да променим тези си действия и да правим нещо в полза за природата или по-скоро да не правим нещо в ущърб на природата. Отивайки на пикник или разходка сред природата ние носим пълните опаковки, нима е трудно просто да ги съберем в торбичка и да ги пренесем после празни - съответно по-малко усилия, до най-близкото кошче. Или е трудно да се сетим, че дърветата пречистват въздуха и отчупването на дадено клонче, какво остава за цял клон, спира тази им дейност, а и другата година няма да имат плодове, защото няма на кой клон да порастнат.

Не е трудно и да хабим разумно хартията - просто да изписваме листовете докрай, да не разпиляваме хвърчащи листчета навред и да се откажем(ако разбира се е възможно) от различните хартиени брошури, фактури...И за подпомагане на осъзнаването на вредите от тези действия стъпката е наличието на повече кампании в тази посока, кампании, които показват вредата от тези малки действия и които имат широко разпространение сред медии, мрежи и организации. И най-вече кампании сред децата - ако научим тях как да пазят природата, те ще повлияят и на своите родители, близки и приятели.

 И нека не бъдем толкова негативни - Светът започна инициативи в тази посока, ние като личности подкрепяме тези инициативи, остава само да се присъединим към тях и то не само на думи. Нека пазим природата и на действия!