Четвъртата поправка в конституцията мина на първо четене

С 203 гласа "за", 12 "против" и 6 "въздържал се" Народното събрание прие на първо четене проекта за промени в конституцията, внесен от мнозинството.

Депутатите отхвърлиха измененията в основния закон, предложени от Мирослав Мурджов (БНС) и група народни представители. Проектът, който предвиждаше всяко първо заседание на новоизбран парламент да се въвежда във Велико Търново, получи 76 гласа "за", 8 "против" и 134 "въздържал се".

Одобреният проект на четвъртата поправка в конституцията предвижда няколко съществени промени.

В областта на съдебната система се цели постигане на баланс между по-голяма отчетност и запазване на независимостта на магистратите, утвърждаването на Висшият съдебен съвет като орган, който управлява реално, както и отпадането на имунитета на магистратите, отговорност от които няма да бъде търсена само при изпълнението на служебните им задължения.

Други поправки се отнасят до финансовата децентрализация на общините, т.е. възможността те сами да определят вида и размера на местните данъци и такси, отпадането задължителната наборна военна служба, както и изискването в Народното събрание да има постоянен кворум през цялото време на парламентарните заседание.

Предлаганите промени в конституцията са подходящи по време и са свързани с процеса на пълноправно членство в ЕС, заяви председателят на ПГ на "Коалиция за България" Михаил Миков, който представи от името на вносителите измененията в основния закон.

По думите му тези промени отварят път за цялостна реформа на няколко сфери, които от години очакват конституционни решения.

Депутатът от левицата Янаки Стоилов призова промените, внесени от мнозинството, да бъдат задълбочено обсъждани и в дискусии с представители на всички власти да бъдат намерени разрешения, които да придвижат напред реформите в съдебната система.

"Тази конституционна промяна трябва да бъде използвана, за да се постигнат реални промени.

Мисля, че много внимателно още веднъж между двете четения трябва да реализираме различните възможни варианти и да търсим по-широка подкрепа за тяхното приемане", заяви Стоилов.

Днес не е важно да демонстрираш опозиционност, а да докажеш, че искаш да участваш в ефективното реформиране на съдебната власт в България и в този процес да бъдат приобщени всички институции, защото само това може да отговори на очакванията на българските  граждани, каза още депутатът.

Парламентарната група на НДСВ подкрепя във всички пунктове законопроекта на управляващото мнозинство за промени в конституцията и споделя мотивите към него, заяви председателят на групата Анелия Мингова.

В центъра на промяната стои материята за съдебната власт, защото става въпрос за принципното отношение на законодателната власт към осъществяване на съдебната реформа, отбеляза тя.

По думите й съдебната реформа е процес и не се свързва с един законодателен акт.

Според Мингова причина за четвъртата поправка в конституцията е необходимостта да се отстранят съмнения и внушения, които са се наложили в някои професионални кръгове, у европейските ни партньори, а и в обществото след третата промяна в основния закон в частта за съдебната власт.

Промените в конституцията се правят преди всичко в интерес на българското общество, каза зам.-председателят на ДПС Лютви Местан.

Третата поправка в конституцията бе недостатъчна за европартньорите и доверието в българската съдебна система минава и през тази четвърта промяна, посочи той.

Ефективността на съдебната власт, която е функция от нейната отчетност и отговорност, е важен политически критерий за членството на България в ЕС, изтъкна той.

Според него фактът, че скоро ще бъдем част от съюза, не означава, че сме решили проблема и няма никакви индикации, че някой би проявил снизхождение към България.

ДСБ подкрепя на първо четене промените, обяви в пленарна зала зам.-председателят на групата Екатерина Михайлова, която обаче подчерта, че партията й има критики към някои текстове и между първо и второ четене е необходима сериозна работа, за да бъдат прецизирани те.

Според Михайлова най-спорният въпрос в проекта е създаването на инспекторат към ВСС.

Тя отбеляза, че той ще е единственият орган по конституция, който ще се избира от народните представители с мнозинство от 2/3 и припомни, че дори членовете на ВСС и на Конституционния съд от квотата на парламента се избират с обикновено мнозинство.

Освен това няма нито една разпоредба как може да се прекратят предсрочно пълномощия на членове на инспектората, посочи тя.

Михайлова отбеляза, че четвъртата поправка се разглежда осем месеца след третата, което не е добър знак за българския парламент.

Важно е всички заедно - и тези, които сме извън съдебната система, да създадем така необходимия дух на законност в България, който да внушава на всеки български гражданин чувството, че е равен пред закона толкова, колкото всеки народен представител, всеки представител на изпълнителната власт, заяви лидерът на ОДС Петър Стоянов.

Само тогава българският гражданин ще отвори възможностите си, за да стимулира България да бъде член на ЕС там, където й е мястото, посочи той.

"СДС и парламентарната група на ОДС подкрепят на първо четене промените, защото схващат голямото значение на изменението за България, за българските граждани и за членството в ЕС.

Конституция се прави или променя, за да създава най-висшата нормативна рамка, в която да се създават по-добри условия за живот на българите", добави лидерът на ОДС.

Парламентарната група на Българския народен съюз (БНС) подкрепя на първо четене и двата законопроекта за промени в конституцията, заяви съпредседателят на групата Красимир Каракачанов.

В проекта, внесен от управляващото мнозинство е залегнало предложението на БНС, направено при третата поправка на конституцията - за финансовата децентрализация на общините, изтъкна той.

Тогава ни беше отговорено, че не му е дошло времето, а днес виждаме, че то вече е важен въпрос, добави Каракачанов, който посочи, че депутатите от ВМРО имат съображения относно военната служба и сигурно ще внесат свои промени в този текст между двете четения.

Единствено парламентарната група на "Атака" не подкрепи промените.  Партията е против начина, по който тези поправки се приемат, обяви лидерът й Волен Сидеров.

"Четвъртата промяна в конституцията се приема под диктат на хора отвън, които посочват какви точно поправки, как и колко бързо да се направят. За българския парламент, който е парламент на все още суверенна държава, това не е приемливо", каза Сидеров.

Какво гарантира, че тези поправки ще бъдат добри, след като промените, които бяха приети преди няколко месеца, се оказаха лоши, обърна се той към депутатите и попита какво ще прави парламентът, ако се окаже, че нещо е пропуснато или сгрешено.