С офия е получила предупреждения, че е възможно да бъдат спрени средства от предприсъединителните фондове още в края на миналата година, пише днес във в. "Дневник" Ирина Новакова.
Докато в Европейската комисия продължават да недоумяват защо въпреки това не са били взети адекватни мерки, българските власти свеждат проблема до "недостатъчно резултатна комуникация".
"Дневник" напомня, че в интервю за Нова телевизия вчера президентът Георги Първанов също обвини "нарушената комуникация" сред причините за спрените европари и се обяви за по-голям контрол, пълна прозрачност, включително обявяване в интернет на всички проекти, финансирани със средства от ЕС.
От Еврокомисията обаче обясниха, че най-важни са действията срещу корупционни практики и нарушения, а не кореспонденцията.
През ноември и декември Главна дирекция "Разширяване" на Европейската комисия е изпратила предупредителни писма до министерството на финансите, научил "Дневник".
Те алармирали за същите слабости в управлението на европейските средства, които бяха посочени и от шефа на дирекцията Майкъл Лий при спирането на средствата. Още тогава комисията обърнала внимание, че ако не бъдат предприети действия, ще следва санкция.
Тази информация е била потвърдена от говорителя на "Разширяване" Кристина Наги. "Българските власти бяха многократно информирани за проблемите с управлението на фондовете и за необходимите поправителни мерки", каза тя.
Високопоставен служител в същото звено стигна по-далеч. Според него Европейската комисия не изпраща пощенски картички на страните членки, а много сериозна кореспонденция, която изисква сериозно отношение.
Източници от изпълнителната власт неофициално обясниха, че в различни дирекции на Министерството на финансите са получени няколко писма, на две от които не е било отговорено.
Спрените плащания ще бъдат една от темите на предстоящото на 28 март посещение на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, съобщи БНТ.
За тази визита, която още не била сигурноа, се заговорило след срещата в Брюксел в петък на министрите на финансите и на европейските въпроси Пламен Орешарски и Гергана Грънчарова с Франц-Херман Брюнер - директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която продължава разследване как са изразходвани част от средствата по САПАРД в България.
Министрите настояли за "по-добра резултатност от комуникацията", за което се изазва и премиерът Станишев.
С шефа на ОЛАФ не са били коментирани разследването на злоупотребите по САПАРД за 7.5 милиона евро, нито други конкретни казуси, каза Орешарски след срещата. Темата е била "рамката на взаимоотношенията и как да я подобрим - комбинация от свършена работа на различни нива на контрол", поясни министърът.
Авторката на "Дневник" твърди, че от Брюксел постоянно обясняват на българските власти, че няма да плащат за проекти, които са официално разследвани от ОЛАФ.
Това би трябвало да ги стимулира да хващат нередностите навреме, казал експерт, запознат с работата на службата. Той изразил учудване от изказването на шефа на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков, че не знае защо са спрени парите и че не е негова работа да разследва подозрения за нередности.
Според брюкселския експерт Тадаръков се държал като политик, а не като шеф на агенция, а работата на фонд "Земеделие" е компрометирана от "масово протежиране, което отива към корупция".
