Г ъбата „зелена мухоморка“, известна още като "смъртоносна шапка", е причина за повече от 90% от смъртните случаи, свързани с гъби в световен мащаб. Сега научната гилдия открива, че нейното повсеместно разпространение се дължи на странен генетичен трик за клониране, съобщава „Лайф Сайънс“.
Най-смъртоносната гъба в света е навлязла в Калифорния, като се е клонирала, показва ново изследване.
Отровната гъба "смъртоносна шапка" (Amanita phalloides) е инвазивна гъба, чийто смъртоносен аматоксин е причина за повече от 90% от смъртните случаи от гъби по света, но отдавна е загадка как се е разпространила от европейския си произход, за да колонизира всички континенти с изключение на Антарктида.
Сега проучване, публикувано на 31 януари в сървъра за предпечатна подготовка biorXiv, открива причината за това: калифорнийската версия на смъртоносната шапка може да се самоопложда и да произвежда перфектни копия, заобикаляйки необходимостта от чифтосване, преди да разнесе спорите си над незавладян регион.
"Разнообразните репродуктивни стратегии на инвазивните смъртоносни шапки вероятно улесняват бързото им разпространение, разкривайки дълбока прилика между растителните, животинските и гъбичните инвазии", пишат изследователите в предпечатната публикация.
Зелените мухоморки са невзрачни гъби: с пънчета с размер на дръжка на врата и бледозелена, бяла или бронзова шапка и копринена мембрана, подобна на пола. Твърди се, че гъбата е приятна на вкус, така че когато смъртоносните ѝ ефекти настъпят 6 до 72 часа по-късно, те често са изненада. Отровата аматоксин на гъбата навлиза в черния дроб през чревния тракт, където се свързва с ензими, използвани за производството на нови протеини, и ги инактивира. Тъй като редовното производство на протеини е спряно, черният дроб започва да умира, причинявайки гадене и диария, които често са последвани от бърза органна недостатъчност, кома и смърт.
Учените смятат, че гъбата е внесена в Северна Америка в края на XIX век от любители на дървета, когато гъбичните спори на A. phalloides са се пренесли в почвата със засадените в саксии фиданки на европейски дървета.
В Европа A. phalloides расте, като се заравя в корените на дъбовете (Quercus robur) и създава симбиотична връзка, известна като ектомикориза - взема основни захари от корените на дърветата в замяна на това, че им помага да намират вода и хранителни вещества, както и прехваща химически сигнали от съседните дървета.
През 1938 г. в хотел "Дел Монте" в Монтерей, Калифорния, е установено, че от корените на декоративен дъб (Q. suber) израстват смъртоносни шапки. Оттам гъбата прескача до дивите калифорнийски живи дъбове (Q. agrifolia), след това до местните калифорнийски борове и дори до буковите, кестеновите, брезовите, еловите и габъровите дървета. Скоро гъбата се среща навсякъде в района на залива и по-нагоре по крайбрежието, като става по-разпространена, отколкото в родната си Европа.
Как точно е успяла да постигне този успех, досега не беше ясно. В Европа ДНК секвенцията показва, че смъртоносните шапки се размножават по полов път. Но в новото изследване ДНК секвенциите показват, че много от калифорнийските смъртоносни шапки съдържат един и същ генетичен материал и че те могат да се размножават безполово до 30 години. Изследователите предполагат, че в нова среда те започват да се размножават безполово като начин да се закрепят, а след успешна колонизация се връщат към полово размножаване.
"Някои от потомците на тези гъби се чифтосват, а други не, и цикълът се повтаря", пишат изследователите в изследването.
Сега, след като тази странна способност за клониране е разкрита, изследователите имат и други въпроси относно гъбния нашественик. Пробите, събрани в Ню Джърси и Ню Йорк, не показват признаци на безполово размножаване, което може да означава, че то се задейства само в определени моменти и в определена среда. Освен това все още е загадка дали способността за преминаване към самооплождане е уникална за смъртоносната шапка или е стратегия, използвана от всички инвазивни гъби. По-нататъшни изследвания биха могли да разкрият колко широко е разпространена тази стратегия или да хвърлят светлина върху други странни методи на размножаване, които гъбите практикуват.
