З абележете как работи пост-политиката и пост-комуникацията: през май неколцина инфлуенсъри и инфлуенсърки, предимно от Германия, са получили немислимо доскоро предложение. Няква лондонска ПР-агенция е предложила не да пробутват козметика или ваканции, а съвсем фалшиви уж Pfizer-ваксини. Тва се разраства като вид кампания и при инфлуенсъри в Бразилия и Индия, следвани от буквално милиони – и ни изправя пред огромен проблем. Както вече „Ню Йорк Таймс“ го нарекоха – „disinformation for hire“.
***
Накратко, частни фирми вече изземват дори функциите на държавните разузнавателни организации – сеят раздори, говорят за анти-ваксинация и, като цяло, разпространяват глупости – като вид икономическа война. Но предлагат най-вече нещо неустоимо за просто устроения ум: deniability.
***
Ерго, определени организации отдавна използват „инфлуенсъри“ (и не говорим за нашите, с глупашките коментари отдолу).
***
„Disinfo-for-hire actors being employed by government or government-adjacent actors is growing and serious“ – така твърди един от хората, които бият камбаната за този вид нео-измама, т.е. дезинформация под наем. Било то срещу определена фирма (икономическо хайдутство?) или Спутник V (политическо). Netzpolitik в Германия пък искат нещо като нов Wiener Kongress – и някой като Метерних (а не Курц) да им каже какво да правят.
***
Внимание: тези disinfo-for-hire групи за натиск върху плебейския ум са много по-бързи от всяко правителство.
***
Аз недоумявам как е възможно да си толкова, хм, неостър, че да не се ваксинираш. От една страна, разбирам, че поради османската власт не сме били част от западното Просвещение (или пък поради комунистическата – част от модернизма), но от друга, извинете, наистина не го разбирам.
***
Виждам следното: нараства поляризирането по въпроса, фалшивата информация и т.нар. „fabricated public sentiment“. Всичко това, казано на алековски език, е нещо като валидизиране на „Ашколсун, кьопоолар! Гледай какво нещо било това науката!“
***
И още: „Доде има ахмак свят, бай ти Ганьо изпуска ли келепиря?!“
***
Ерго, да не бъдем бай Ганьо, и държавата да развърти предимно моркова. Защото „келепирът“ тук означава буквално спасяване на животи, както ми казват мои приятели-лекари от първа линия. В Португалия, например, вече около 68% са ваксинирани – а и там, както и у нас, масата не са културни антрополози, но пък явно държавата си върши работата.
***
Брилянтният проф. Коста Костов, близък мой приятел, днес – ДНЕС, в момента, 19 август, а не УТРЕ – бие камбаната, че му се налага да реанимира млади хора, между 30 и 40.
***
Това е пулмолог от „най-първата на първите линии“, плюс че се грижи по един или друг начин за десетки, дори стотици болни. Вие си изкарвате добре, предполагам, „вирус нема“, но Коста ми показа човек на 30, който се бори за живота си. И не е един.
***
Вирус има, той убива. Слагайте маските. И странете от хората, както впрочем ни препоръчват още перипатетиците.
***
Ако някой като Русо, Лок или дори Волтер можеше да види отнякъде всичко, което се случва при нас, обратно-просвещенски, би се хванал за напомадената си перука.
***
Предлагам също си даваме сметка за „калон кагатон“, т.е. древния идеал за „красивото и доброто“. То предхожда конфликта между естетиката и морала – т.е. днес ние знаем, че доброто невинаги е красиво, и че красивото далеч невинаги е добро.
***
Иначе остава усещането, че небогоугодният брак между шоу и политика е празновата концепция. Дори е като няква инсталация на Майк Уинкелман, само че с ерисихтонов глад за власт.
***
Забележете обаче „партията“ на негласуващите. Това си остава мозъчен гърч, типичен за всички, които отказват да се изправят с лице към реалността. Не можем да ги съдим – те живеят „така, сякаш“ (по Манделщам). И вече не гласуват, дори „с отвращением“.
***
Прилагам веднага и стария съветски виц, за да ме разберете: молодой человек на собеседовании у работодателя. После нескольких вопросов об образовании, опыте работы и т. д. следует вопрос:
— А как у вас со спиртным, употребляете?
Парень думает, что бы ответить: «Скажу „да“ — подумает, что я алкоголик, ненадежный человек и все такое, скажу „нет“ — подумает, что я болен чем-нибудь, или, если он сам пьющий, рискую потерять с ним неформальный контакт..» Наконец отвечает:
— Пью — но с отвращением…
***
Вие вероятно не знаете кой е Уилям Джеймс – накратко, „постромантичен“ философ от края на XIX-и в., радетел за радикалния емпиризъм, стъпил върху инструментализма. Сетих се за него заради забележителното му есе „Съществува ли съзнанието?“ (“Does Consciousness Exist?”), в което той – революционно за времето си – отрича фундаменталността на субектно-обектното отношение, което сякаш царува във философията още от периклови времена. До Джеймс се е приемало за даденост (ако вярваме на Ръсел), че извличаме познания от самите събития – т.е., че има определен вид събитие, наричано „познание“, при което една същност, познаващото или субектът, съзнава друга – „познаваното нещо“ или „обекта“. Познаващото, субектът, е разглеждано като дух: доколкото то „познава“ обекта, който би могъл да бъде материален („вечна същност“), друг вид дух или в самосъзнанието тъждествен с познаването на света. Накратко, философия на дуализма „субект-обект“.
***
Това изглежда леко революционно спрямо никомаховата етика на Аристотел: различието между дух и материя, съзерцателният идеал и традиционното понятие за истинност (което е и основната задача на философията) понякога трябва да бъде коренно преосмислено, ако различието на субект и обект не се приема за фундаментално.
***
Всички нови „потиснати“ е добре да четат Джеймс: той не отрича, че нашите мисли изпълняват познавателна функция, но тази функция, с цялото ми уважение, не може да се назовава „съзнателност“. Съзнанието все пак е „нещо“ през цялото време, то е плод на субективно-обективното отношение и е производно на опита, който „притежава подобна вътрешна двойственост“. Т. е. Джеймс премахва различието между дух и материя, доколкото това за него е “element”, или пета стихия (откъдето и онзи филм на Люк Бесон с Мила Йовович).
***
Накъде ви водя: към джеймсовия „неутрален монизъм“, според който градивният материал на света не са монадите на Лайбниц или привидностите на Платон – т.е. нито духът, нито материята, а нещо, предхождащо и двете.
***
Следователно, ние, българите, в сегашната ситуация приличаме на „джеймсисти“. И жертва на „бесния“ емпиризъм, според който само онова, което сме видели и изпитали, има значение; без да си даваме сметка, че отвъд това има цяла Вселена от анаксимандъровци и бърклианци, които не се доверяват на опита.
***
Т.е. да се доверяваме на собствената си мисъл, преценки и големите мислители, а не на готови, собствени мисловни модели. Особено когато гласуваме.
***
За край възнамерявам да ви намигна, перифразирайки самия Сартър – la corruption, c’est les autres. Корупцията – това са другите. Вие не.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
