Ние се смятаме за много умни, но дори в сърцето на Африка има по-умни от нас
Понеже предния път обещах да кажа за софизма като велико изкуство на (философската) манипулация: не бива да издавам как, но и не мога да се въздържа.
***
Самата същност на софизма е да бъде привидно „nihil“, т.е. нищо. В самото нещо се съдържа отрицанието, че то съществува – иначе нямаше ние, „сектата“ на софистите още от 5 в. пр. Хр., да го умеем.
***
Софизмът, най-общо, е възможно най-високоинтелигентната способност да защитиш великолепно която и да е теза – без да робуваш на етическа парадигма. Ако си софист, ти „служиш“ на себе си и своите си там цели отвъд моралния кантиански закон – и използваш интелекта си (моят в Менса беше измерен на 158, ми диспиаче) заради самия интелект.
***
Ще издам все пак малко: ти си част от най-горния възможен слой, международно. Не масонски, не наистина сектантски, нищо подобно: това е тайно движение, което почва от самия Талес, минава през Сократ в древна Елада и Секст Емпирик в Западната Римска империя. Но нашият вечен идол – ако не броим Горгий – е Протагор.
***
Платон, с основание, осъжда практиката софистите да получават пари срещу интелектуални наставления (дезоле, но го правим и до момента). Но Протагор предлага и друго: да се създадат софистически школи, донякъде произлезли и от орфизма, който тогава много е приличал на „ерес“ в по-късния християнски смисъл.
***
Най-умните сред вас ще ме разберат: не мога да издам нищо екзистенциално за софизма, защото софизмът е преди всичко вид техника на мислене. Тя не се „преподава“. You either have it or you don’t.
***
Онова, което софистите са преподавали изначално, според самите тях не е било свързано с религията и добродетелта. Да предположим, че Протагор и учениците му са преподавали изкуството да се спори, както и познанието, което би ги улеснило в тази насока. Най-общо, за да стане и донякъде разбираемо, те са били нещо като съвременните добри адвокати – да покажат своите аргументи „за“ и „против“, и са пазили познанието, без препоръки. И особено без политическа санкция.
***
Омразата – по Ръсел – която софистите си спечелили, особено сред платонистите, се дължала на техните интелектуални достойнства. В някакъв смисъл го виждаме и сега – търсенето на истината, когато е искрено, не бива да бъде спъвано от морални съображения; ние не можем да знаем предварително дали истината ще се окаже това, което се приема за поучително и „добро“, специално в нашето общество.
***
Но моите културологични предци, софистите, и особено Протагор, някак логично стигнали и до скептицизма, досущ като вашия покорен слуга. Аз съм някак наследник на Каликъл от платоновия диалог „Горгий“ – според него законът на природата е законът на по-силния, но Протагор е и първият просвещенец сякаш, който предупреждава, че трябва да има и човешки институции, които да ограничават този закон.
***
Преди да обясня защо сме в трагичен либерален контекст, да напомня и нещо друго важно – самият Еврипид е повлиян от софизма на Протагор. Неговата Медея е сякаш иманентна за софизма – тип „аз знам най-добре“. Колегата Язон просто се е „натресъл“ в една софистическа, неподражаема, богочовешка жена. Аз също, 2500 години по-късно, но това е друга тема.
***
Да обобщя: софизмът е протагоровото „рацио“, което ще видим по-късно (макар и по съвсем различен начин) при Декарт, Лайбниц и Хобс. Но то си остава нещо като обществен “nous”, заради нещо много просто – то е високото обществено мислене, възможността да използваш интелекта си, дори отвъд моралния кантиански закон.
***
На каквото ние не се радваме, защото още Ботйов е казал, „падайте на колене и поблагодарете, мои мили врабци и цанцугери, на бача си Добри Войникова, който се е постарал да ви напише Теория на словесността и който се е заел да ви направи хора“.
***
Ботйов каза и още нещо важно, сякаш присъда за трансцедендентно тъпия български народ – „освен тези, що нямат талант да търпят…, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: „Не, днес си добре живеем с турците, те се образоваха и нам олекна“.
***
Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко високо мислене, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност…
***
Но да разкажа и една съвременна „приказка“ – и вие да прецените дали сме зле. И дали сме достойни за Ботев.
***
Изключението на континента Африка в контекста на ваксинациите е Руанда. Там вече над 90% от пълнолетните граждани на столицата са ваксинирани. Когато на 3 март тази година пристигат първите ваксини в Кигали, държавата вече е готова за тях. Доставката вече е в дистрибуционния център на Министерството на здравеопазването, където ги чакат коли с хладилници от всяка една от 47-те регионални болници в страната. Превозването на ваксините вече е репетирано на сухо и колите са готови да стигнат по най-бързия и точен път, а за по труднодостъпните места в държавата има чакащи хеликоптери.
***
Както обяснява министърът на здравеопазването д-р Даниел Нгамидже, „всичко е въпрос на подготовка. Нашият опит в подготовката за епидемия от заразни болести (ебола – б.а.) в миналото ни помогна да създадем детайлен кризисен план, който въведохме веднага след като Ковид-19 дойде в Руанда. Планирането за ваксинацията също така беше бързо имплементирано, след като обявихме извънредно положение в държавата“.
***
На континент, на който по-малко от 5% от общото население е ваксинирано, опитът на Руанда е изключението - почти пълен успех, не само в Африка, но и в глобален контекст. В момента Руанда е на 7-мо място в индекса за постижения спрямо Ковид в света, според института „Лоуи“.
***
Както повечето държави в Африка, и Руанда получава големи доставки по схемата COVAX. Но когато тези доставки спряха през април – защото голяма част от тях заминаха за Индия, Руанда направи сделки директно с Pfizer и AstraZenecа за допълнителни 4 милиона дози.
***
След като кацнаха в Кигали, ваксините стигнаха директно до хората в рамките на часове. Администрацията на президента Пол Кагаме, която управлява вече 27 години – от геноцида през 1994 година, та и до днес – се гордее с ефикасността и технологичната си експертиза.
***
Там даже има нещо като пословица, че „ваксините не се складират в складове и хладилници, а в раменете на хората“. А още преди да дойдат първите ваксини, държавата подсигури хеликоптери и купи автомобили и камиони за всяка една от регионалните болници, за да може ваксините бързо да стигнат, където трябва.
***
Първи в редицата за ваксини бяха възрастните хора и въобще най-застрашените от вируса. След това бяха всички на първа линия, включително и шофьорите на таксита. А след това дойде и масова кампания в столицата. Именно защото столицата беше центърът на пандемията, правителството реши да се концентрира в Кигали и успя да ваксинира 90% от пълнолетните, защото според тях опазването на столицата ще доведе и до опазването на нацията.
***
Да, в цяла Африка – както и у нас - има изключително голям обем „фалшиви новини“ и неверие спрямо Ковид-19, но Руанда трябваше да излезе от това блато. Държавата им там избра да надгради доверието във ваксините, което вече беше изградила през годините - с кампаниите за детски ваксини и против ебола, - и мобилизира всички. От главите на семействата на местните „кланове“, през старейшините в селата, до регионални лидери, които да дават коректна информация и промотират ваксините (бяха наели западна рекламна агенция, която да изгради комуникационната кампания дори сред най-простите и суеверни слоеве от населението).
***
Радио и телевизионните канали излъчват интервюта и отговарят на най-важните въпроси за ваксините на местните езици, а държавата впряга и огромен ресурс, за да дава точна и вярна информация всеки ден и в социалните мрежи. Топ-лидерите на държавата – президентът, религиозни лидери, учители, учени и хора от шоубизнеса, се ваксинират публично, клиповете им се въртят по всички медийни канали. Затова в Руанда всички искат ваксина и проблемът не е как да убедят хората да се ваксинират, а как да осигурят достатъчно ваксини за всички.
***
Руанда, за Бога. Вие дори не можете да я намерите на картата.
***
Кажете ми нещо пак за умните и тъпите държави.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
