СУ прегриза гърлото на СБХ заради "Шипка" 6

Р�е �ение на Върховния касационен съд (ВКС), което е окончателно и не подлежи на обжалване, разпалва за пореден път абсурден скандал между Съюза на българските художници и Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Става дума за „Шипка" 6 - сградата на СБХ, за която университетът твърди, че е построена върху негова земя и сега иска да получи  650 235,85 лв. (шестстотин и петдесет хиляди двеста тридесет и пет лева и 85 ст.).

Както обясняват върховните съдии, тези пари "съставляват обезщетение в размер на приходи от наеми, ведно със законната лихва върху тази сума". Добавят и сумата 28 016,84 (двадесет и осем хиляди и шестнадесет лева и 84 ст.) лв съдебни разноски".

Беззаконието в комунистическа България и нежеланието на политиците след 1990 г. да се занимават с проблема, както и нелепи неизпълними обещания на ректори и художнически началства стоят в сърцевината на и без друго сложния казус.

Теренът от 1100 кв. м. на ъгъла на улиците "Шипка" и някогашната "Хр.Георгиев" е бил националазиран през 50-те години от двама собственици - Михаил Тенев и Михаил Попов. През 1958 г. управниците го дали на СУ за спортна площадка.

На отсрещния ъгъл тогава още не било построено Северното крило на университета, а в една стара къща там се намирала софийската Художествена гимназия.

На мизерната спортна площадка, всъщност едно игрище за волейбол и баскетбол, покрито със сгурия, без съблекални, без една чешма дори, провеждали часовете си по физическо възпитание студенти и ученици от гимназията.

Старите софиянци знаеха обаче, с право или не, че мястото, както и почти цялата земя от Ректората до училище "В. Е. Априлов" на "Шипка" първоначално е била дарена от Евлоги и Христо Георгиеви за строителство на университет.

Какво е ставало по-късно през годините, трудно може да се проследи и докаже. Фактът е, че през 1969 г. властите "подаряват" мястото на СБХ и разрешават строителство.

С едно византийско лицемерие в решението - някой ден СБХ трябва да върне собствеността на СУ, но само след като бъде построена Национална картинна галерия. Лицемерието е потвърдено в документ и през 1985 г.

Разбира се, никой никога не е възнамерявал да строи някъде нещо такова. Особено пък след смъртта на закрилницата на художниците - Людмила Живкова (1942-1981).

След 1990 г. при първия опит на университета да си поиска земята, а и цялата сграда върху нея, изнеданите от атаката художници поведоха съдебни дела. И казват, че са доказали, както твърдят и днес, че "претенциите на СУ започват с една голяма лъжа - че теренът, върху който е построена сградата на "Шипка" 6 е дарение от братята Евлоги и Христо Георгиеви".

Поредната остра емоционална реакция е на дългогодишния председател на СБХ Светлин Русев.

"Един творец не може да бъде поставен на колене. Дори да приемаме това премеждие като изпитание, в света на изкуството краските не могат да бъдат само черни", заявяват днес от Съюза на българските художници във връзка с решението на ВКС.

СБХ се оплаква: "Шипка" 6 е национална галерия, дом на художниците, институция. Нормативни недоразумения и недоглеждания, допускани от правителствата от 1969 г. досега, принуждават две уважавани и с богата история и традиции институции да водят безкрайни съдебни дела."

Две поредни дела е водил Софийският университет срещу Съюза на българските художници за пропуснати ползи и на две инстанции СБХ ги е спечелил. Сега обаче СУ - защо, само мъдрите български магистрати знаят - успява на последната инстанция - Върховния касационен съд.

През февруари т.г. в СБХ изглежда усетиха, че нещата отиват към неприятен за тях край и председателят Ивайло Мирчев каза: "СБХ е титуляр на правото на строеж на спорната художествена галерия. СБХ е изградил сградата, чията проектна стойност е 3 милиона и 50 хиляди, включително със свои средства. СБХ следва да предаде сградата на "Шипка" 6 на СУ едва след преместване в нова сграда.

Това условие в момента не е налице и едва ли някога ще бъде изпълнено."

През 2000 г. областният управител на София е издал акт за публична държавна собственост на имота. От университета бяха уверени, че правото е на тяхна страна и отправиха иска за пропуснати ползи.

Тогава проф. Владимир Петров - преподавател по право, заяви: "Аз браня интереса на университета. Ако тази сграда беше моя и аз бранех моя интерес, щях да ви прегризя гърлото и да си я взема. Гърлото щях да му прегризя и да си я взема. Вие представяте ли си - 7000 кв. м разгърната площ.

Художниците са нещо много важно, обаче собствеността е още по-важна от всичко. Собствеността е най-важното нещо в една държава. Не може само мутрите да си вземат собствеността и СУ трябва да си я вземе."

"Ние, художниците се чувстваме без вина виновни, унизени и поставени на колене. А виновна в случая е държавата, защото това дългогодишно недоразумение не се реши. Решението на съда по делото за пропуснатите ползи, до голяма степен сега ще предопредели съществуването на съюза", заявяват сега от СБХ.

СБХ е една от малкото професионални организации, която от 1989 г. се издържа единствено от собствени приходи, без да получава субсидии от държавния бюджет и същевременно изпълнява национално отговорна политика в областта на изобразителните изкуства.

Ние, членовете на СБХ, заявяваме, че създадената ситуация е крайно неудобна, несправедлива и ние я разглеждаме, като посегателство върху българската култура. Един творец не може да бъде поставен на колене!"

Ръководството на СБХ декларира, че подготвя кризисен план, който ще включи всички възможни мерки за опазването на общността на българските художници и част от културното наследство на България.

Заявяват, че са готови на диалог с ректора на СУ проф. Иван Илчев, срещи и дебати с Министерството на културата и Министерския съвет за изясняване на поредицата от погрешни решения през последните 40 години.

В заключението творците са категорични, че ще търсят подкрепа както от държавните институции, така и от останалите творчески съюзи в страната.