Успехът на Арабската пролет зависи от създаването от работните места

Еуфория обхвана Триполи, след като бунтовниците навлязоха в либийската столица, като се очаква те да сложат край на 42-годишното управление на Муамар Кадафи.

Либия сега се присъединява към Египет и Тунис в списъка от арабски държави, в които опозицията свали от власт дългогодишни диктатори.

Изглежда е предопределено да има политическа промяна и в Йемен, а ужасният режим на Башар Асад също се бори за оцеляване.

Арабската пролет обещава да ознаменува началото на нова ера на свобода и просперитет в Близкия изток. Само че за да стане реалност оптимистичната визия на бъдещето, тези движения имат още много работа за вършене.

Бунтовниците, които шестват в Триполи, може да си мислят, че са спечелили войната, но са спечелили само битката.

Макар че може и да не го осъзнават, след месеци на жесток конфликт взимането на властта ще се окаже лесната част от работата. Запазването й е нещо съвсем друго.

За да гарантират успеха на Арабската пролет, новите лидери на арабския свят трябва да се справят със сериозни трудности - възстановяване на политическите институции, опустошени от десетилетията авторитаризъм, възстановяване на реда в обществата и изкореняване на ендемичната корупция.

Както изтъкнах в неотдавнашен материал в списание "Тайм", най-голямото им предизвикателство всъщност е икономиката.

Бъдещето на арабската пролет би могло до голяма степен да зависи от способността й да създаде работни места. Ето защо: Корените на Арабската пролет се крият в половинвековната лоша икономическа политика.

Докато Азия успешно се вписа в световната икономика, използвайки изнасянето на чуждестранното производство за създаването на работни места и приходи, Арабският свят направи точно обратното.

Правителствата бяха склонни да дадат предимство на тромавите държавни икономически модели, създавайки проблеми за частния сектор и лишавайки икономиките си от международна търговия и финанси.

Някои режими бяха открито враждебни към водената от САЩ световна икономическа система (Либия и Сирия включително).

С антиглобалистичния си мироглед Близкият Изток не можа да се включи в разрастването на веригите на доставки, които стимулираха растежа в останалата част от света. (Затова iPhone и неговите части се правят в Япония, Китай и Южна Корея, а не в Египет, Тунис или Либия).

Тези страни, които успяха да забогатеят от износ на петрол, никога не разнообразиха сериозно икономиките си с нещо друго. Макар да има случайни "светли лъчи" като Дубай в Обединените арабски емирства например, по-голяма част от Близкия Изток е изостанал след останалата част от нововъзникващите пазарни икономики.

През 70-те години много арабски страни имаха равнища на доходите, подобни на азиатските, но оттогава страни като Южна Корея, Малайзия и Китай бързо дръпнаха напред.

Разочарованието от окаяните икономически данни се проявява само по улиците на Близкия изток - от площада Тахрир в Кайро до кръговото движение Пърл в Бахрейн. Има причина, поради която толкова много млади хора излязоха против диктаторите си - те нямам какво друго да правят.

Според доклад на "Интернешънъл файнанс корп." и Ислямската банка за развитие безработицата сред младежите в Близкия Изток е най-висока в света - 25%. При жените често надхвърля 30%.

Това, което тези млади хора искат, е истинската промяна да донесе истинско подобряване на живота им. Ако не видят тази промяна достатъчно бързо, те може да се нахвърлят на политиците, които са довели на власт.

Това поражда възможността Арабската пролет да се изроди в безкрайни кръгове на политическа нестабилност, като разочарованите млади хора отново излязат на улицата и отново настояват за все по-бързи реформи. Точно това наблюдаваме в Египет.

Арабската пролет може да се провали заради икономическата си политика

Усещането ми след неотдавнашно посещение в Египет е, че политическите движения, свързани с Арабската пролет, все още не са разбрали този проблем.

Изглежда никой няма ясна представа какви точно икономически политики те ще прилагат. В бизнес средите в Египет има опасения, че Арабската пролет подема ясно популистки или дори антикапиталистически тон. Това не е изненадващо.

Египетският опит с капитализма се свързва с корупцията - само тези, които са имали връзки със стария авторитарен режим, са се радвали на безпрепятствен път към успеха.

Всички останали се борят за препитание в една икономика, хищнически сграбчена от мързеливи, корумпирани бюрократи. Оттеглянето от световния пазар обаче би се оказало смъртоносно.

Правителствата на страните, обединени от Арабската пролет, не могат сами да решат икономическите си проблеми и да създадат работни места.

Най-добрият път към успеха е да следват азиатския модел - да получат достъп до световния пазар и да създадат работни места у дома. Това няма да е лесно.

Арабските страни ще трябва да играят на гоненица с останалите страни с нововъзникващи пазарни икономики, а те не разполагат обезателно с инструментите за такова нещо.

В страните от Близкия Изток, общо казано, разходите са по-високи, отколкото в по-бедните страни от Азия (като Бангладеш), което ще ги затрудни да привлекат заводи за евтина, трудоемка продукция, като тези, които допринесоха за китайското икономическо чудо.

Освен това на техните работници им липсват уменията, които са необходими за работа в едно по-високотехнологично производство. Те също така са засегнати от недобрата инфраструктура и неефективната бюрокрация, която увеличава разходите за правене на бизнес в региона.

Арабските страни трябва да намерят ниша в световната икономика и не е ясно каква ще е тя. Има ли надежда? Несъмнено. Тунис вече има известен успех в домогването до европейски заводи заради ниските си разходи и близостта.

Египет има огромен вътрешен пазар, който може да привлече инвеститори, желаещи да предоставят стоки и услуги на египетските потребители. Ще бъде обаче трудно да се убедят инвеститорите да рискуват, доверявайки се на страните от Арабската пролет на фона на всички сътресения.

Пътят към просперитета ще бъде по-дълъг и по-труден, отколкото пътят, довел до политически промени.

Арабската пролет върна назад икономическите перспективи на региона.

Конфликтът и вълненията изплашиха така необходимите инвеститори и туристи. Йеменската икономика е на ръба на пълен срив. Световната банка рязко понижи прогнозата си за брутния вътрешен продукт на Близкия Изток и Северна Африка за 2011 година.

Новите лидери тръгват от едно катастрофално положение. Икономическите проблеми, пред които се изправя Близкият Изток, са проблеми и на останалата част от света. Ако САЩ и Европа искат стабилни, приятелски настроени, демократични правителства да заемат мястото на диктаторите в Либия и на другаде, те ще трябва да намерят начин да подкрепят тяхното икономическо развитие и създаването на работни места.

Според мен Вашингтон, Лондон или Париж не са се съсредоточили достатъчно върху тази част от близкоизточния проблем.

Първостепенната грижа е да бъдат свалени режимите на Кадафи и Асад, като се вземат мерки местата им да не се заемат от потенциално радикални или враждебни ислямистки режими.

Пътят към постигане на това обаче може да бъде чрез икономически прогрес - чрез работни места, не чрез оръжия.