"Сега": Три правителства прахосали над 24 млрд. лв.

Три правителства са прахосали над 24 млрд. лева, пише на първа страница "Сега". Всеки трети лев, даден на държавата, се харчи нерационално, е изводът, до който са стигнали експертите от Института за пазарна икономика в своя анализ "Успехите и провалите на българските правителства 1998 - 2009".

За този период чиновниците са похарчили неефективно над 24 млрд. лв. от държавния бюджет. Това е цената, която гражданите и бизнесът плащат за некадърността и недобросъвестността на хората по високите етажи на властта.

Още по-тревожно е, че при внимателен прочит на одитите могат да се открият 937 млн. лв., които са чисти загуби, т. е. директно откраднати пари от данъкоплатеца чрез една или друга схема за измами или просто заради нечия чиновническа неграмотност и нехайство.

Най-много случаи на успешни държавни проекти има между 2001 и 2004 г. Най-прекият път да се намали правителственият провал според икономисти е чрез генерална промяна на нивото на държавната намеса в обществения живот.

Хората знаят, че подслушването е масово, а това прави специалните разузнавателни средства все по-безсмислени казва в интервю за "Класа" Даниела Доковска, председател на Висшия адвокатски съвет.

След публичното разгласяване на СРС години наред специалните разузнавателни средства ще са безполезни за правосъдието. Поначало СРС следва да се прилагат единствено ако престъплението не може да се разкрие с други средства.

У нас те се превърнаха в редовен способ на разследване, защото това е най-мързеливият начин за получаване на информация - той не изисква никакви интелектуални усилия.

Ако държавата игнорира правата на гражданите, защо поне не се интересува колко пари харчи? Това е най-скъпият и най-неефективният начин на разследване. Кой може да си позволи да влага милиони при 12% ефективност на вложението? Това е, защото парите не са техни, а на данъкоплатците.

Въпросът вече е кой има повече компромати - ДАНС или вътрешният министър Цветан Цветанов, коментира "Сега".

Последните скандали са категорично доказателство, че ГЕРБ се провалиха в единствената сфера, от която претендират, че разбират - сектора за сигурност.

Откакто е създадена, агенцията е грубо употребявана за политически цели - със съзнателно поставяни задачи и изненадващи комбинации, продиктувани от единствената цел - оцеляване във властта на всяка цена.

Покрай политическите интриги на службите почти не им остава време да се борят с престъпността. Няма съмнение, че тепърва ще излязат нови записи.

Фитилът гори и Борисов все по-трудно ще намери верен ход за изход от ситуацията. Още не е късно Цветанов да бъде отстранен, но е твърде късно да закрие ДАНС. Защото контраразузнаването имаше достатъчно време да понатрупа папки и записи и за днешните управляващи.

А преди избори това е бомба с неизвестен заряд и мощност на поразяване. Няма значение кой ще ги изнесе и е спорно кой ще извлече полза от скандалите.

Но няма никакво съмнение кой ще е големият губещ - управляващите от ГЕРБ.

БОРКОР - нещо хубаво, но какво, пита се "Труд". И изброява плюсове и минуси на най-новия орган за борба с корупцията. БОРКОР е призван до се противопостави на престъпността и продажниците във властта.

Колкото е повече и по-яростно това противопоставяне, толкова по-добре. БОРКОР ще се олицетворява от шефа си - ген. Румен Миланов, което ще рече: далеч от прожекторите, професионализмът ще е на преден план, ще избягва скандалите.

В БОРКОР кадрува лично премиерът, което значи, че Борисов може да предложи елитен антикорупционен отряд - с опитни бойци отпред и с млади хора, образовани в ЕС.

Един от минусите е, че продължаваме порочната практика вместо да подобрим съществуващите структури, да правим други.

БОРКОР не ни трябва, се казва в анализа на "24 часа". Вместо да назначаваме хора в нов център и да хвърляме 16 млн. на вятъра, по-добре да направим промяна в наказателния закон, за да развържем ръцете на МВР и прокуратурата.

Предложението е да се добави член, в който се посочва, че не се наказва този, който провокира държавен служител да вземе подкуп, ако това става с писмено разрешение на съдия.

Ако такава поправка стане факт и утре назначим 155 души не да имитират работа в измислено звено, а след съответната подготовка да предлагат пари на корумпирани чиновници, за няколко месеца в затворите няма да остане място за нелоялни държавни служители.

Само обединени усилия около някаква кауза могат да задвижат обществената енергия. Проблемът е, че няма каузи, казва в интервю за "Монитор" д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа".

"Като че ли всеки е сам за себе си. Погледнете и какво напрежение има сред политическата прослойка. Свидетели сме на конфронтация, която няма аналог в целия преход. Не помня такава ожесточеност", допълва Тренчев. По думите му за първи път синдикатите се радват на диалог с правителството.

НАП поде инициативата да се говори публично за умишлени фалити и прехвърляне на фирми на клошари, казва в интервю за "Стандарт" изпълнителният директор на агенцията Красимир Стефанов.

Загубите за хазната са близо 9 милиарда лв. несъбираеми вземания на държавата, натрупани през последните 15 г. заради законодателни възможности за прехвърляне на фирми със задължения.

Собственици стават малоимотни, с психични отклонения, неизлечимо болни, хора от малцинствата. Според Стефанов важно е да затворим вратите в законите, които дават възможност за трупане на милиони левове несъбираеми вземания.

В този дух са и законодателните промени, които парламентът прие преди две седмици: удължаването на срока, в който агенцията издава удостоверение при прехвърляне и преобразуване на дружествата.

Имам увереност, че проблемите с повсеместното прехвърляне на дружества със задължения ще бъде решен в значителна степен, посочва Стефанов.

Има основания потреблението да тръгне нагоре, въпросът е дали ще се случи, казва в интервю за "Дневник" Георги Ганев, Център за либерални стратегии.

"Безработицата спря да расте, в този смисъл по-малко хора остават без работа и съответно без доходи. Другите очакват увеличение на заплатите си, при това ръстът на заплатите в частния сектор е по-висок, отколкото в публичния.

Според Ганев това, което дразни бизнеса, е, че правителството не прави обещаните реформи - в образованието, в пенсионната схема и в здравеопазването.

Вярно е, че се строят пътища. Не може да се отрече и по-доброто усвояване на еврофондовете. Ако това продължи, ще се брои като принос на правителството към подобряване на стопанската среда. Ако обаче продължат скандалите, доверието на бизнес публиката в това правителство няма да се повиши."