На работа в Европа - дори и по време на криза

Лекар, инженер, медицинска сестра - българите с тези професии могат да реализират желанието си да работят в чужбина, дори сега - по време на кризата, довела до покачване на безработицата в европейските държави, коментира пред БТА Славка Радева, EURES мениджър за България, анализирайки възможностите за работа в чужбина в условията на икономическата криза.

В Испания има работа за около 50 български лекари с различни специалности. Болници в Германия също търсят да назначат около 50 лекари и 15 медицински сестри от България, обясни Славка Радева.

Тя допълни, че висококвалифицираните български кадри отиват да работят в чужбина не само заради по-високи доходи, но и заради по-добрите условия на труд и възможности за подобряване на квалификацията.

Българската Агенция по заетостта стана пълноправен член на мрежата за европейски услуги за заетост - EURES, едновременно с пълноправното членство на България в ЕС.

EURES представлява мрежа за сътрудничество между службите за заетост в държавите от ЕС, от Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария.

От 2007 година досега над 800 българи са намерили работа в чужбина, най-вече в Чехия, Словакия и Словения, чрез посредничеството на EURES, а получените заявки за работа в българската Агенция по заетостта от държави-членки на мрежата са за над 5000 работни места.

Услугите на EURES както за търсещите, така и за предлагащите работа, са безплатни. Освен това рискът за хората, намерили си работата чрез посредничеството на мрежата да попаднат на некоректен работодател, е минимален, тъй като фирмите се проверяват.

Очакваме за Дания, която от 1 май тази година отвори трудовия си пазар за българи, скоро на работа да заминат около 120-130 наши сънародници, каза Радева.

Те ще работят в селското стопанство и ще бъдат заети до ранния следобед, останалото време е предназначено за взаимно опознаване, осъществяване на контакти и общуване с колегите от други националности.

Изследване на Евробарометър показва, че европейските граждани са добре запознати с правата си да се движат свободно и да работят в друга страна членка - 53% от запитаните за това какво представлява ЕС, отговарят: "свобода на движение и работа в ЕС".

От по-новите страни членки на ЕС, най-голям дял мобилни граждани имат Кипър, Малта и Румъния, следвани от България и Словакия.

Интересна тенденция в нагласите за миграция на българите е, че се наблюдава спад на желаещите да емигрират дългосрочно, а мотивът "набавяне на средства" отстъпва място на други ценности, като например професионална кариера като дългосрочен ресурс за личен просперитет.

Студенти, ученици, млади работещи по-често са решени да търсят възможности за личен просперитет и легална работа в чужбина, т.е. емиграцията се очертава с типично "младежко лице", обяснява Радева.

Заради кризата в момента за румънци се предлагат само 871 оферти за работа в чужбина предимно в строителството и земеделието, както и в областта на информационните технологии и медицината, отбелязва Камелия Михалча, EURES мениджър за Румъния, която получи достъп до европейската мрежа за заетост едновременно с България.

Румънските граждани могат да отидат да работят в Испания, Унгария, Франция, Словакия със заплати от 4000 евро брутно месечно възнаграждение за офталмолог или 1700 евро за програмист.

Миналата година чужди работодатели са предложили работа на 1566 румънци, което е едва 34 на сто от работните места, предложени от европейски работодатели на румънски граждани през 2007 година.

Причини за намаляване на предложенията са икономическата криза, ориентирането на европейските работодатели към други държави и към ресурсите на собствените пазари на труда, коментират от румънската Агенция по заетостта.