Пенчо Семов (1875 - 1945) е индустриалец и търговец, роден в Цвятковци, близо до Габрово.
Първоначално отваря дюкян в Тутракан. По-късно се занимава с търговия на вълна, кожа и пашкули.
През 1906 г. слага началото на фабрика за производство на прежди и плетива. Предприятието е оборудвано с модерни плетачни машини и с времето става водещо на пазара, благодарение на предприемчивостта на Семов и баща му. През 30-те години на 20 век годишното производство достига 10-15 хил. кг плетива.
Пенчо Семов става една от водещите икономически фигури в Габрово и акционер в множество предприятия.
Заедно с други предприемачи построява вълненотекстилна фабрика "Надежда" - водещо предприятие в бранша, акционер е и в кожарска фабрика, съосновател е на редица банки и дружества. Член е на Съюза на габровските индустриалци.
Предлага на ниски цени или на изплащане (в пари и натура) ръчни плетачни машини и така създава поминък на много близки хора в околните села.
Умира в Габрово.
Даренията, които прави, го нареждат сред най-щедрите благодетели на града и региона. Постоянно подкрепя женското дружество "Майчина грижа". Първоначално дарява 50 хил. лв. за основаването на фонд за издръжка на трапезарията към дружеството, а през 1920 г. - и родната си къща в Габрово за място, в което да се настани трапезарията. Подпомага я ежегодно със средства, включително дарява нови близо 800 хил. лв., за да се купи собствена сграда с нови два етажа, предназначени за изграждане и издържане на девическо училище, което носи името на съпругата му Радка Семова.
През 1937 г. двамата съпрузи даряват нови 2 млн. лв., с които се купува прожекционен апарат, който е монтиран в салона на училището и носи значителни приходи, изразходвани за издръжката на цялото начинание.
През 1939 г. Семов дарява и нови 100 хил. лв. за създаване на фонд за подпомагане на "прилежни ученички". С негови средства е построено и обзаведено и училището в Цвятковци.
Видният общественик дарява още вила в околностите на Варна за дом за интелектуалци, подпомага църквите в Габрово и католическия колеж "Св. Августин" в Пловдив.
В завещанието си оставя и имот от около 200 дка в местността Клисурата за построяване на сиропиталище и изразходва нови 3 млн. лв. за купуване на допълнителни постройки и овощни и зеленчукови градини около мястото. Завещава за сиропиталището и ценни книжа от фабрики и тютюневи дружества на стойност над 6 млн. лв.
В завещанието си оставя средства и на своите работници, на всички деца, кръстени от съпругата му, и по 100 хил. лв. на бедните си роднини.
През 1943 г. учредява и благотворителна фондация на негово име. За постигане на целите й дарява акции, приходи от облигации, доход от влогове и от недвижими имоти и вноски от семейни предприятия, които годишно носят приходи над 7 млн. лева за издръжка на всичките му обществено значими начинания.
Дейността на Пенчо Семов е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
