При обсъждането на документа Азербайджан и Армения влязоха в спор заради териториалните и политическите проблеми между двете страни, което затрудни приемането на декларацията.
Намесил се българският премиер Бойко Борисов. Той изразил позиция, благодарение на която в окончателния текст на документа са били изчистени политическите проблеми и тя е била приета.
Турският президент Абдуллах Гюл е изказал благодарност на Бойко Борисов.
"Регионът ни е прекрасен, но проблемите между отделните държави на двустранно или тристранно ниво спъват развитието, пречат за реализирането на важни проекти", заяви българският министър-председател.
Той е посочил България за пример с магистралите, които изгражда с Гърция, с Македония, жп линията до Тирана - проекти, които биха дали огромен бизнес на целия регион и са реален изразна регионалното сътрудничество.
Спирайки се на дейността на Черноморската банка за търговия и развитие, която функционира в рамките на ОЧИС, министър-председателят е подчертал, че тя следва да насочи усилията си да подпомага изпълнението на новия Икономически дневен ред на ОЧИС, да задържи позитивния си рейтинг и да реши проблема с обезценяването на закупените гръцки ценни книжа.
През 2006 г. банката е закупила гръцки държавни ценни книжа на стойност 20 млн. евро, които в момента са обезценени с над 14 млн. евро.
В изказването си българският премиер е призовал за по-тясно сътрудничество на ОЧИС с европейските институции, което би било много полезно, особено при конфликтни ситуации на двустранно и тристранно ниво.
Сред почетните гости на форума бе президентът д-р Желю Желев, който преди 20 години подписа от името на България Истанбулската декларация, с която се основа ОЧИС.
По същото време в Истанбул
Турция и Азербайджан подписаха споразумение за изграждане на газопровод,
по който ще се транспортира природен газ от находището Шах дениз-II в Азербайджан през Грузия към Турция и оттам към Европа, съобщи Анадолската агенция.
Трансанадолският газопровод (ТАНАП) е на стойност 7 милиарда долара.
Азербайджанската държавна компания СОКАР ще има 80-процентов дял, а две турски държавни компании - БОТАШ и ТПАО - по 10-процентови дялове в проекта.
Първата от общо четири фази на проекта се очаква да приключи през 2018 г. След като бъде завършен през 2020 г., тръбопроводът ще пренася 16 милиарда куб. м. газ годишно. Турция ще купува 6 милиона куб. м., а останалото количество ще се транспортира към Европа през България и/или Гърция.
Капацитетът на газопровода се предвижда да достигне 23 милиона куб. м. газ през 2023 г. и 31 милиона куб. м. през 2026 г.
От 1 юли т.г. Турция ще поеме от Сърбия председателството на организацията.
Източник: По БТА
Последвайте ни
