Судан и Южен Судан застанаха на ръба на истинска война.
Обединени в обща държава до миналия юли, те не могат да си поделят твърде богатите петролни находища в региона.
Независимо от призивите на ООН южните и северните суданци решават своя спор със сила - армиите им водят кръвопролитни битки със стотици убити от двете страни.
Парламентът на Судан провъзгласи Юга за вражеска държава и настоя всички сили да бъдат насочени за сваляне на правителството й.
Конфликтът вече се отрази върху световния пазар на петрол, а може да предизвика и разцепление сред постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН - Южен Судан е смятан за съюзник на САЩ, а Русия и Китай поддържат тесни отношения с Хартум.
Армиите на двата Судана водят сражения в околностите на град Хеглиг, където има големи находища на петрол. Районът осигурява близо 55% от целия нефтодобив в Северен Судан.
Съседите южняци обаче не признават суверенитета на Хартум над тази територия. Войските им минаха границата и с учудваща бързина превзеха спорната зона.
Смята се, че армията на Севера е по-добре екипирана. Тя обаче е разсредоточена в различни "размирни провинции": войските на президента Омар Башир водят бойни действия срещу въоръжени групировки както в Дарфур, обширна област по границата с Чад, така и в два щата, граничещи с Южен Судан - Сини Нил и Южен Кордофан.
Някои бунтовнически отряди издигат сепаратистки лозунги, някои - не, но всички те по един или друг начин са свързани с южната столица Джуба и съгласуват с нея своите действия.
Тъй че Хартум е принуден да се сражава на няколко фронта; точно това му попречи навреме да мобилизира достатъчни сили за защита на Хеглиг.
От 1956 до 2011 г. Южен и Северен Судан бяха обединени в обща държава
Територията обаче бе ясно разделена: на север живееха араби мюсюлмани, на юг - негроидни племена, изповядващи християнството или традиционни африкански религии.
Избухналата гражданска война взе 2 милиона жертви. Тя приключи през 2005 г. и както бе предвидено в мирния договор, след шест години - през януари 2011 г., последва референдум за независимост на Южен Судан.
Почти 99% от участниците гласуваха за отцепване на региона. След половин година, на 9 юли, бе провъзгласена
нова държава - Южен Судан. Тя получи и земите с основните петролни находища
(преди разпадането на страната Судан добиваше дневно 500 хиляди барела петрол, 75 на сто от които в южните райони). Всички налични тръбопроводи отиват на север, към Порт Судан. Хартум и Джуба не успяха да се споразумеят за цената на транзита.
В крайна сметка Югът спря износа на горива и двете държави изгубиха милиарди долари потенциален доход. Този "търговски спор" стана и един от поводите за сегашния военен конфликт.
Бившият полеви командир Салва Киир - днес президент на Южен Судан, заема твърда позиция. Когато генералният секретар на ООН Бан Ки-мун му се обади по телефона с молба да спре настъплението към Хеглиг, получи дързък отговор: "Не съм ваш подчинен, за да изпълнявам ваши заповеди".
Според експерти Киир се държи така, защото е убеден в непоколебимата подкрепа на САЩ, подпомагали южняците в борбата им срещу "диктаторския режим в Хартум". Тъкмо американците са смятани за главни архитекти на южносуданската независимост.
Упорито се говори, че в новата държава след време ще бъде разположена военна база на САЩ - най-голямата в Африка. И при все че Вашингтон и Лондон осъдиха превземането на Хеглиг от войските на Южен Судан, властите в Джуба са сигурни, че Западът няма да упражни сериозен натиск върху тях.
Американски компании лобират за строежа на петролопровод, който да свърже находищата в Южен Судан с кенийското пристанище Ламу на брега на Индийския океан. Съответното споразумение бе подписано през декември. Осъществяването на проекта ще направи Джуба независима от Хартум в превоза на петролни продукти.
Някои експерти са на мнение, че преди да започне военната кампания, Салва Киир е получил негласно одобрение от САЩ. Вашингтон дълго време смяташе суданския президент Омар Башир за спонсор на международния тероризъм.
И макар че напоследък двустранните отношения се позатоплиха, САЩ явно не смятат за приятелски режима в Хартум. През 2009 г. Международният съд в Хага издаде заповед за арест на Башир по обвинения във военни престъпления и геноцид в Дарфур - според хуманитарни организации междуетническите сблъсъци там са отнели живота на стотици хиляди души.
САЩ едва ли ще възразят твърде силно, ако действията на южносуданската армия дестабилизират режима на Омар Башир, а последиците може да са точно такива. Особено ако Джуба осъществи заплахите си и започне настъпление в друг богат на петрол, също оспорван регион - Абией, разположен на 100 километра западно от Хеглиг.
Както смятат събеседници на "Комерсант" в Хартум, дори ако Хеглиг бъде освободен (засега няма подобни изгледи - южняците отбиха първата атака на Севера срещу града), за възстановяване на петролните доставки от района ще потрябват поне три месеца.
Судан обаче бездруго среща сериозни икономически трудности - в столицата вече не достига бензин, стоките поскъпват. Всичко това засилва позициите на противниците на президента - политическата опозиция в Хартум и въоръжените групировки в "проблемните" щати.
Изострянето на кризата в Судан крие риска да продължи разпадането на тази страна, най-голямата в Африка преди отцепването на Юга.
Което няма да е в интерес на Пекин и Москва, традиционно поддържали тесни връзки с Хартум (подкрепени с договори за много милиарди в случая с Китай). Ако войната между двата Судана продължи, това може да предизвика конфликт сред постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН.
Руската федерация и Китай ще настояват САЩ да упражнят влияние върху съюзниците си в Джуба. От своя страна Западът е недоволен, че Хартум използва в битките авиация - бомбардирани бяха не само петролни предприятия в Южен Судан, но и лагер на миротворците от ООН.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!