До доказване на противното се приема, че неговата история е достоверна, тъй като снегът около колата е бил непокътнат при случайното откриване на 44-годишния Петер Скилберг.
Два аспекта в нея привличат особено внимание. На първо място, разбира се, е медицинският.
Според повечето изчисления здрав човек на средна възраст, намерил "някакъв" начин да се топли, доколкото е възможно (Петер е бил открит сгушен в спалния си чувал на задната седалка), може да оцелее максимум месец само на вода.
Според полицейските рапорти мъжът е ял сняг, а снимки от мразовитата вътрешност на колата показват, че може да е разчитал и на малко разпределени запаси от шоколад.
Това обаче не е достатъчно
и определено ще мине известно време преди лекарите си обяснят организма на Петер, открит отслабнал и изнемощял до степен, в която не е можел да говори.
Междувременно експерти се надпреварват да предлагат обяснения и теории на този своеобразен рекорд.
Една група лекари, цитирани в британския в. "Дейли телеграф", предполагат, че тялото на мъжа е изпаднало в състояние, еквивалентно на човешка хибернация.
Друг прокарва теорията, че под снега колата се е превърнала в своеобразно иглу, предпазило го като пашкул.
Не на последно място някои скептици смятат, че Петер, който е с проблемно минало, може просто да се е "объркал" или да преувеличава времето, в което е престоял под снега. Местната полиция, обаче, вярва на малкото подробности, които мъжът й е дал досега.
Историята със сигурност навежда на въпроса откъде хора, изпаднали в подобна животозастрашаваща и драматична ситуация, намират
психически (освен физически) сили да оцелеят
Има ли инстинкт за самосъхранение, който се включва тогава, когато логиката и разумът признават, че единственият изход е смъртта?
Има много подобни истории. За някои от тях - хора оцелели в каньони, в снежни бури, в океана за "невъзможно" дълго време, разказват например епизодите в документалната поредица "Отървах се на косъм" (I Shouldn't Be Alive).
В подобни ситуации някои пият от собствената си урина, други ядат най-невъобразими неща, трети постъпват по начин, който излиза от нормалните човешки представи.
Арън Ралстън е един от оцелелите "по чудо", чиято истинска история разказва филмът "127 часа" (2010 г.). През 2003 г. той е блокиран пет дни в отдалечен каньон на Юта от каменен блок.
Без достатъчно храна, сигурен, че никой няма да изпрати спасителен екип да го търси и принуден да пие от собствената си урина, той описва състояние подобно на "мир", в което осъзнава и приема, че това е краят и няма какво да се направи.
Но на това приемане на неизбежното се противопоставяше някакъв взрив от
яд и адреналин, който ме караше да намеря начин да оцелея,
спомня си той. В неговия случай това означава сам да си отреже защипаната ръка с джобно ножче - момент, който той описва като "озарение", дадено му сякаш от божествена сила.
Друг много популярен филм за триумфа на човешкия дух - "Живи" (1993 г.), разказва истинската история на група оцелели след самолетна катастрофа в Андите през 1972 г.
Живите от самолета, превозващ младежки отбор по ръгби, чакат помощ, но чуват по радиото, че издирването е прекратено.
Борейки се с минусовите температури, лавините и глада цели десет седмици, накрая те решават да ядат от телата на загиналите си спътници.
В такива ситуации е важно чувството за сплотеност,
за принадлежност към група и кауза, за солидарност каквато са изпитвали тези играчи от един отбор, произхождащи от една и съща среда, смята писателят Пиърс Пол Рийд, интервюирал ги за едноименната си книга.
Шведът Петер Скилберг обаче е преживял раздяла приятелката си и е прекъснал връзката със семейството си от 20 години. В този случай, както и в редица други, вероятно обяснението за оцеляването му не е инстинктът за самосъхранение, а чистия късмет.
Според съдебен лекар е възможно температурите в Швеция да са помогнали, забавяйки метаболизма на мъжа. Възможно било и мозъкът му просто да се е "изключил" броени дни след блокадата под снега, докато са го открили, жив.
Източник: по в. "Дейли телеграф"
Последвайте ни
