Днес отбелязваме 135 години от гибелта на Христо Ботев.
В 12 ч. сирените в цялата страна ще оповестят минутата, в която отдаваме почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.
Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.
От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва местното училище. През есента на същата година заминава за Русия и се записва за частен ученик във Втора Одеска гимназия.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка, после се връща в родния си град, а от октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза в. "Знаме".
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК започва подготовката на въстание и в България. Ботев е изпратен в Русия - да събира средства и оръжия, както и да доведе оттам войводата Филип Тотю.
Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Ботев напуска комитета, но не се отказва от революционната си дейност.
След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой.
Същия месец Ботев организира на чета. На 16-ти май от Гюргево част от нея се качва на кораба "Радецки", а ден по-късно заставя капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания.
На 2 юни 1876 г. е последният тежък бой, а Ботев пада убит.
"Днес все по-често трябва да си спомняме пламенните слова на Христо Ботев и да се равняваме по неговите безкомпромисни критерии за обич към Отечеството, който ни завеща", заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в слово на всенародния митинг-поклонение на историческия връх "Околчица" във Врачанския Балкан.
Цветанов, който е патрон на 65-я Национален туристически поход "По стъпките на Ботевата чета" пристигна заедно с група привърженици на ГЕРБ и поклонници от Враца, след като премина пеша последния, най-стръмен участък по пътя на Ботевата чета от с. Паволче до връх "Околчица".
Поклонението започна с молебен за България, отслужен от Траянополския епископ Киприян и с благословията на Врачанския митрополит Калиник.
В цялата страна днес, точно в 12.00 ч. сирени възвестиха за три минути всенародното преклонение пред паметта на Христо Ботев и неговите четници и на загиналите за свободата и независимостта на България.
