Ф изикът академик Никола Съботинов е новият председател на Българската академия на науките (БАН).
Той получи гласовете на 84 от членовете на Общото събрание на академията. 21 гласа бяха "против", имаше и 5 бели бюлетини.
Другият претендент - акад. Борислав Боянов е получил 32 гласа "за", 69 "против", 16 бели бюлетини и три невалидни.
В гласуването участваха 110 членове на Общото събрание. Преди вота третият кандидат за поста академик Александър Петров се оттегли от надпреварата.
Председателят на БАН акад. Иван Юхновски подаде оставка от поста по време на Общо събрание на академията през март. Тогава той отказа да говори с медиите и ги обвини, че са дали трибуна на "яростна клевентическа кампания срещу него".
Месец преди това Юхновски беше избран за четвърти мандат на поста председател на БАН. Срещу този избор имаше протести в академичнаната общност, а министърът на облразованието и науката Даниел Вълчев дори го обяви за незаконен.
Тогава акад Съботинов беше избран за временно изпълняващ длъжността и заяви: Акад Юхновски се стремеше да работи единствено за изпълнение на всички дейности, необходими за запазване на академията, за целостта на академията и нейното развитие по подобие на елитните изследователски центрове, каквито има много в Европа.
Акад. Никола Съботинов е роден в гр. Бургас през 1941 г.. Завършил е радиофизика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи в областта на лазерната физика. Създател е на световно утвърдена научна школа по лазери с метални пари.
Автор е на значителна по обем научна продукция и патенти. Председател е на Научно-координационния съвет към Постоянната комисия за бедствия, аварии и катастрофи при МС от 2003 г.
Той е доктор по квантова електроника от 1976 г. със защита на дисертацията "Върху някои изследвания и непрекъснато генериращи хелий-кадмиеви и хелий-селенови лазери" и доктор на физическите науки от 1992 г. с дисертация на тема "Лазер с пари на меден бромид".
Академик е от 2003 г. Зам.- председател на БАН е от 1996 г. , а от 18 март т. г. - и.д. председател.
Владее английски, руски и френски език. Работи в областта на квантовата електроника, физиката на лазерите, лазерите с газов разряд, лазерите с метални пари.
Най-важното му научно постижение е създаването и изследването на лазера с пари на меден бромид, изобретяването и изследването на спиралния кух катод.
Автор е на над 330 научни публикации, цитиран е близо 600 пъти в световната научна литература.
Участва в ръководствата на редица авторитетни международни организации и проекти.
