Борисов към Ердоган: Търсим най-доброто решение

В телефонен разговор днес премиерът Бойко Борисов е уверил турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, че се търси най-доброто решение за новините на турски език.

Правителството полага всички усилия да намери най-доброто решение за емисиите на турски език в ефира на Българската национална телевизия, за да не бъде темата обект на спекулации от страна на политически сили у нас, казал Борисов, цитиран от правителствената информационна служба.

Двамата премиери са обсъдили състоянието на съвместните проекти в областта на инфраструктурата и енергетиката, както и възможностите за насърчаване на двустранния стокообмен между България и Турция. Тема на телефонния разговор е било и предстоящо посещение на българския премиер в Турция в началото на следващата година.

По-рано турското външно министерство заяви, че

следи отблизо и много внимателно развитието на събитията

във връзка с насрочването на референдум за програмите на турски език, които от 2000 г. се излъчват по 10 минути всеки ден по БНТ, както и реакциите по този проблем, се казва в декларация на Министерството на външните работи на Турция.

Очакваме от българското правителство да положи необходимите усилия за разрешаването на проблема по пътя на диалога в рамките на демократичните закони и със зачитането на човешките права, се посочва в декларацията.

Анадолската агенция припомня, че лидерът на партия "Атака" Волен Сидеров е поискал от премиера да се насрочи национален референдум от парламента по въпроса да има или не програми на турски език по БНТ.

Агенцията цитира Бойко Борисов: "Нека народът реши. Това е най-правилното".

Групата на либералите и демократите (АЛДЕ) в Европейския парламент заяви, че е

загрижена от предложението в България да се състои референдум

за новините на турски език по БНТ. Член на АЛДЕ от България е ДПС.

Инициативата за референдума е на крайнодясната партия "Атака" и е била подкрепена от премиера Бойко Борисов, което повдига важни въпросителни около поетите от България ангажименти за защита на малцинствата след като страната стана пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г., заяви ръководителят на Групата на АЛДЕ Ги Верхофстад пред ръководителите на другите парламентарни групи в Европейския парламент.

По искане на групата на АЛДЕ е решено проблемът да бъде внесен за разискване от редовната сесия на Европейския парламент през януари догодина.

"Правителството на България трябва да покаже разум. Да се подкрепя предложение на "Атака" за национален референдум по въпрос на правата на малцинство задължително ще доведе до подкрепа на езиковото мнозинство.

Тази инициатива изправя България срещу основните европейски и международни законови и политически задължения, регулиращи защитата и уважението на малцинствата и техните езици", заяви още Ги Верхофстад.

Идеята за референдум за новините на турски език е

опасна и вредна за България не заради самата процедура на пряка демокрация,

а заради предвидимия резултат, каза днес и зам.-председателят на ДПС Лютви Местан от парламентарната трибуна.

Призоваваме премиера и Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) да mреосмислят подкрепата си за тази идея, продуцирана не от тях, а от "Атака",  заяви той.

Местан добави, че подобен референдум не бе възможен преди 2007 г. Политическият субект тогава се въздържаше от подобни ретро популистки изстъпления, за да не провокира латентния национализъм, защото влизането ни в НАТО и ЕС не бе възможно, без да са покрити политическите критерии, а най-високо от тях стоеше въпросът за правата на човека и малцинствата, отбеляза зам.-председателят на ДПС.

Той смята, че "несъмнено референдум за новините на турски език е най-голямата политическа услуга, която би могла да се направи на ДПС, но е крайно време правата на човека и на малцинствата да се осмислят като национална кауза".

Принципът "Глас народен, глас божи" не може да подменя отговорността на законодателния орган, още по-малко да се използва като параван, зад който да се скриват нечисти политически цели, заяви Местан.

Той отбеляза, че политическата зрялост нерядко се изразява с въздържането от референдум, особено когато е ясен крайният резултат.

Сините знаят колко далеч от НАТО и от ЕС щяхме да бъдем, ако бяха подложили на референдум въпроса за въздушния коридор за натовските военни сили в края на 90-те години, припомни Лютви Местан.

Така че  много е измамна тезата, че ако една процедура е демократична, то тя непременно ще гарантира демократичен резултат, посочи той.