ЕС повежда война срещу "данъчния рай"

И зтощен от загубите на милиарди евро под формата на данъци, Европейският съюз обяви вчера война на Лихтенщайн, Монако, Андора и Швейцария.

Министрите на финансите и икономиката от ЕС се събраха в Брюксел, за да се споразумеят за стратегия за поставяне под контрол на "данъчния рай" на континента, пише лондонският в. "Индипендънт" под заглавие "Европа срещу супербогатите".

Оръжието на министрите ще бъде по-строга версия на директивата, приета от блока през 2005 г. за спестяване на данъците. Тя много лесно можеше да бъде заобиколена от армии счетоводители, адвокати и специалисти по данъчно планиране.

Новата директивае е по инициатива на германския министър на финансите Пеер Щайнбрюк и ще се опита да запълни празнотите.

Според Щайнбрюк укриването на данъци струва на Германия близо 30 млрд. евро годишно от загуба на приходи.

Подобна е сумата и във Великобритания, докато ЕС губи общо 100 млрд. евро.

Данъчните специалисти обаче остават песимистично настроени за перспективите на новата офанзива на ЕС. Майк Уорбъртън, старши данъчен партньор от счетоводната къща Грант торнтън (Grant Thornton) посочи, че, докато неговата фирма осъжда укриването на данъци, тъй като е незаконно, "това престъпление е втората най-стара професия в света и също толкова трудна за контрол. Данъчният рай ще продължи да съществува. На континента има купища пари. Ако ЕС затвори данъчния рай в Европа, парите ще се преместят към Дубай и Сингапур."

Подобно чувство на поражение не е обзело европейските правителства и те разширяват арсенала си от оръжия. Особено Берлин става все по-агресивен.

Федерално разузнавателно управление (Bundesnachrichtendienst - BND) на Германия плати близо 4 млрд. евро на бивш служител на най-голямата лихтенщайнската банка Ел Же Те (LGT) за списък от близо 900 имена на банкови служители, извършвали данъчна измяна.

Най-голяма сума бе укрил Клаус Цумвинкел, бившият главен изпълнителен директор на световният логистичен лидер "Дойче пост" (Deutsche Post), който подаде оставка, след като бе разкрит.

Престъпността принуди много правителства да се заемат със закриването на "данъчния рай". През 2000 г. например Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува черен списък от 35 режима, които "на са склонни" да оказват съдействие, посочва в. "Индипендънт".