Хората ставали все по-глупави

А�р �рикански биолог твърди, че хората стават все по-глупави. Провокативната му теза гласи: човечеството е оставило далеч назад в развитието си своята най-висока интелигентност. Виновно е… и селското стопанство, например.

Биологът Джералд Грейбтрий (crablab.stanford.edu) от Станфордския университет в Калифорния твърди: Грижим се все по-успешно за здравето си, но успяваме да вършим това с все по-ниска степен на интелигентност. Нейното равнище е спадало постоянно през последните хилядолетия, пише ученият в специализираното списание "Тенденции в генетиката" (Trends in Genetics).

"Обзалагам се, че един среден гражданин на Атина от времето на 1000 г. пр. Хр, който би се появил внезапно сред нас, ще е сред най-ярките хора в настоящето – с добра памет, богати идеи и ясен поглед към важните проблеми", с такъв сценарий излага хипотезата си Грейбтрий.

Нашата интелигентност и емоционалната ни способност са се развивали хиляди години, след като хората са живеели и оцелявали на групи сред дивата природа. Но откакто прадедите ни са преминали към уседнал начин на живот, развивайки земеделие и животновъдство в големи общности, нещата са ставали все по-зле за генетиката на ума ни.

Човешкият интелект зависи от около 2000-5000 гени, пише Грейбтрий. Според генетични изследвания мозъкът е особено уязвим към мутации. Изследователят твърди, че стъпка по стъпка човечеството е губело своята интелигентност през последните 120 поколения – около 3000 години.

Хората, които не са използвали мозъка си, не са можели да се хранят и да се бранят от дивите животни. Само най-умните са оцелявали и с тях – гените им. Когато хората преминали към уседнал начин на живот, те оставали заедно в по-големи групи, в които подкрепяли и спасявали по-слабите индивиди. Тогава по-важна от интелигентността за отделния човек ставала способността му да се предпази от заболявания, които в големите групи са се случвали по-често.

Грейбтрий дава следния прост пример: Ловец, който не е използвал своята интелигентност, за да се погрижи за храна и подслон, загивал. Днес, ако един банкер от Уолстрийт избегне грешка, той се сдобива с бонус и се превръща в привлекателен партньор. Ролята на подбора е очевидна.

Въпросът, който остава без категоричен отговор, е дали интелигентните имат най-добрите шансове за оцеляване. Или в дивия живот значение са имали и физическата сила, и силната ръка.

Не е задължително да се вярва изцяло на тезата на американския учен. Интелигентността се формира от много повече елементи, отколкото от гените. Образованието и възпитанието играят значителна роля. Но макар при всеки отделен човек генетичната основа на интелекта да е крайно крехка, тя има учудващо важна роля за интелигентността, пише ученият.

През последните 100 години науката се е развила така, че без съмнение ще продължи да решава подобни проблеми, пише в заключение ученият. И за да не смразява читателите си с излишна сериозност, завършва така: „Ето сега, след като написах тези редове, ще взема дистанционното (с което вече успешно се справям!), ще си отворя една бира и ще гледам любимия ми сериал…"