П редставете си най-ужасяващия сценарий: лекар констатира смъртта ви, апаратите спират да отчитат жизнени показатели, близките ви започват да скърбят и изведнъж... сърцето ви започва да бие отново. Това не е сцена от филм на ужасите, а реален, макар и изключително рядък медицински феномен, известен като Синдром на Лазар.
Наречен на библейския персонаж Лазар, когото Исус възкресява от мъртвите, този синдром описва спонтанното възстановяване на сърдечната дейност (циркулацията на кръвта) след неуспешна сърдечно-белодробна реанимация (CPR). На практика пациентът „възкръсва“, след като лекарите вече са се отказали и официално са го обявили за мъртъв.
Какво точно се случва в тялото?
В медицинската литература феноменът се нарича „авторесъсцитация“ (самосъживяване). В повечето случаи сърцето подновява работата си между 5 и 10 минути след спирането на реанимационните действия.
Макар и науката все още да не е дала единно обяснение защо това се случва, съществуват няколко водещи медицински теории:
- Натрупване на налягане в гръдния кош: По време на интензивна сърдечна масаж (косвен масаж на сърцето) в гръдния кош се натрупва огромно налягане. Когато лекарите спрат реанимацията, това налягане бавно спада, което позволява на кръвта да нахлуе обратно в сърцето и понякога – да рестартира неговия естествен „пейсмейкър“.
- Забавено действие на медикаментите: По време на спасяването на пациента се инжектира голямо количество адреналин. Поради лошото кръвообращение в този момент, лекарството може да не стигне веднага до сърцето. Когато всичко спре, адреналинът понякога достига до местоназначението си със закъснение и свива кръвоносните съдове, рестартирайки сърдечния мускул.
- Високи нива на калий: Прекомерното натрупване на калий в кръвта по време на сърдечен арест може временно да парализира сърцето, но щом нивата му леко спаднат по естествен път, сърдечната дейност може да се възобнови внезапно.
Колко често се случва и какви са последствията?
Феноменът е изключително рядък – в световната медицинска история има официално документирани едва около 60-70 случая, макар експертите да смятат, че много от тях остават нерегистрирани или непубликувани поради правни и етични съображения от страна на болниците.
За съжаление, „възкресението“ невинаги означава щастлив край. Тъй като мозъкът остава без кислород през времето, в което сърцето не работи, голяма част от пациентите, преживели Синдрома на Лазар, получават тежки и необратими неврологични увреждания. Въпреки това има и случаи на хора, които се възстановяват напълно и продължават живота си без никакви последствия.
Медицинският протокол: Правилото на 10-те минути
Заради съществуването на този синдром, съвременната медицина въведе строги етични и професионални правила. Днес лекарите се съветват да не обявяват смъртта веднага след спиране на реанимацията.
Препоръчително е пациентът да бъде наблюдаван пасивно в продължение на най-малко 10 минути след преустановяване на спасителните действия, за да се изключи напълно всякаква възможност за „самосъживяване“, преди да бъде попълнен смъртният акт.
