П рез последните няколко седмици станахме свидетели на поредната ескалация на напрежението между Русия и Украйна. Някои дори изразиха опасения, че може да се стигне до избухването на война между двете страни. За обтегнатите отношения между Киев и Москва има редица причини, като корените на някои от тях са свързани със събития, случили се преди векове. Повече по темата може да прочетете в следващите редове:
Russia Ukraine: EU to warn Moscow against action https://t.co/3OdhcJ5NnW
— BBC News (UK) (@BBCNews) December 16, 2021
Боспорското царство било образувано през 5 в. пр. Хр. от гръцките колонии в северната част на Черноморието. Сравнително по същото време, скитските племена контролирали обширни територии, простиращи се от Дунав до Дон. Какво е общото между тези антични държави? И двете обхващали територии, които днес са част от Украйна и Русия.
В началото на 9 в. варягите (викинги от района на Швеция и Норвегия, които пътували на изток и се занимавали с пиратство, наемничество и търговия) и свързаната с тях етническа група рус образували Руския каганат. Той се намирал в северната половина на днешна Европейска Русия. През 862 г. на власт идва Рюрик, което се счита за началото на руската държавност (до края на 16 в. Русия е управлявана от потомците на Рюрик). Неговият наследник – Олег, превзема Киев през 884 г., като по този начин е поставено началото на Киевска Рус. Това била една от най-големите държави през Средновековието и обхващала значителна част от съвременните територии на Украйна и Европейска Русия. Любопитна подробност е, че около 988 г. Киевска Рус приема православното християнство от България, както и старобългарския език и кирилицата.
Най-известният владетел на Киевска Рус е Ярослав I Мъдри, който успял да отблъсне печенегите (съюз на тюркоезични племена, произхождащи от Централна Азия) и създал първите закони в страната. Той починал през 1054 г., с което започнал и упадъкът на държавата. През 1132 г. тя окончателно се разпаднала на няколко отделни напълно независими княжества.
https://t.co/YcriNhAQtO
— zyytchen2020 (@zyytchen2020) June 3, 2021
The first founding father of the country which later became Russia was Rurik, a Varangian Viking which was far-fetched from the Slavic peoples which populate Russia today. pic.twitter.com/NILUArGX3c
След образуването на Жечпосполита (държава, съществувала в периода 1569 – 1795 г., съставена от Кралство Полша и Великото Литовско княжество), почти цялата територия на съвременна Украйна станала част от Полското кралство. Владетелите на Жечпосполита положили големи усилия да привлекат на своя страна казаците, но напрежението между тях започнало да ескалира през 17 в. Това довело до избухването на голямо въстание през 1648 г. След него казаците се опитали да запазят автономията си, сближавайки се с Русия.
През 1667 г. между Полша и Русия е сключен Андрусовският договор. По силата на това споразумение, територията на съвременна Украйна е поделена между двете страни. През следващите десетилетия автономията на районите, попаднали под контрола на Русия, постепенно изчезнал. Към края на 18 в. украинските земи отново са преразпределени, като част от тях този път били присъединени към Австрийската империя. В хода на Руско-турските войни южните райони на Украйна също преминали под контрола на Русия.
През 19 в. властите в Русия забранили използването и изучаването на украински език. Това станало в отговор на надигащата се вълна от националистически движения, обхванали Европа. В районите, които били под контрола на Австро-Унгария, местните управници пък оказвали силен натиск върху украинското население да не се идентифицира с Русия. Един от най-драстичните примери е създаването на концентрационен лагер в Талерхоф, близо до Грац през 1914 г. Там били настанявани хора, които се определяли като руснаци или не криели своите симпатии към руския език и култура. По официални данни, в лагера загинали най-малко 3000 души. Много от затворените там хора били измъчвани и принуждавани да спят под открито небе при минусови температури. Лагерът бил затворен през 1917 г.
The cover of the #Thalerhof Almanac along with some photos of the camp which ran during the first world war from 1914-1917. It presented detailed accounts of the horrid conditions and executions of Rusyns and Russophile Galicians by Austrian authorities. #orthodox #rusyn #WW1 pic.twitter.com/GXwIkFUvnJ
— Rusyn Literature Society (@rusyn_society) August 16, 2021
След края на Втората световна война, Украйна се оказала между две разпадащи се империи – Русия и Австро-Унгария. В периода 1917 – 1918 г. възникнали няколко украински държави, а в началото на 20-те години на миналия век по-голямата част от тези територии били присъединени към СССР. Този период се характеризира с възраждането на украинската национална идея. Постепенно, обаче, ситуацията се променила. В средата на 20-те години съветските власти започнали да отнемат относителната автономия на Украйна. През 1929 г. дори била предприета кампания срещу „националистите“ в редиците на комунистическата партия.
Гладоморът (наричан още Голодомор) е една от най-мрачните страници в украинската история. Това е период на масов глад, по време на който загинали между 1,5 и 10 млн. души. До него се стигнало, след като през 1928 г. съветските власти обявили първия си петилетен план, който имал за цел индустриализацията на страната. Този процес бил съпътстван от масова колективизация (въвеждане на колективна форма на собственост в селското стопанство), което имало катастрофален ефект върху производителността в земеделието. Въпреки влошаващата се обстановка, през 1932 г. съветските власти увеличили квотите за доставки на храни от Украйна с 44%. На редица населени места било забранено да се оказва каквато и да е помощ, преди да изпълнят задължителните доставки към държавата, което довело до избухването на масов глад. Споровете дали Гладоморът трябва да бъде определян като геноцид или не продължават и до днес.
Only in the 1980s did the word “Holodomor” (Ukrainian for “killing by hunger”) begin to reach large audiences https://t.co/n82f0bk9oI
— The Economist (@TheEconomist) October 3, 2017
През 1941 г., когато германските войски навлезли на украинска територия в хода на Втората световна война, много хора ги посрещнали като освободители. Първоначалната политика на нацистите дала известни надежди, че ще бъде създадена независима украинска държава, но малко по-късно ситуацията се променила напълно. Принудителните доставки на храни били подновени, а много украинци били депортирани за принудителен труд в Германия. По различни оценки, общият брой на цивилните жертви в Украйна по време на Втората световна война е приблизително 7 млн. души.
В десетилетията след края на Втората световна война Украйна се превърнала във важен център на тежката промишленост в СССР. Там били разположени много военни бази, както и електрически централи. Именно на украинска територия се случил най-тежкият ядрен инцидент в историята. На 26 април 1986 г. в град Припят се взривил един от реакторите на Чернобилската атомна централа. Облак от радиоактивни отпадъци преминал над части от СССР, Източна Европа и Скандинавския полуостров.
Nuclear reactions found smoldering at Chernobyl ‘like embers in a barbecue’ https://t.co/ZNTympkuk8
— The Independent (@Independent) May 11, 2021
Украйна обявила своята независимост на 24 август 1991 г. Четири месеца по-късно, СССР официално спира да съществува, а суверенитета на държавата бил признат от международната общност.
Една от най-противоречивите теми, свързани с отношенията между Русия и Украйна, е тази за Кримския полуостров. Той има дълга и богата история – бил е част от Римската империя и Византия, а в периода 15 – 18 в. е център на Кримското ханство, васално на Османската империя. През 1783 г. полуостровът е присъединен към Руската империя от Екатерина Велика, а по-късно влиза и в състава на СССР. През 1991 г. Крим става част от Украйна, а само година по-късно за кратко обявява независимост. Повратна се оказва 2014 г., когато в условията на руска военна окупация е проведен референдум. По официални данни, над 95% от избирателите подкрепят предложението за присъединяване на Крим към Руската федерация. Към днешна дата, редица държави не признават тези резултати и смятат полуострова за нелегитимно окупиран от Русия.
Вижте още:
Защо Владимир Путин е толкова фокусиран върху Украйна
Може ли Русия да започне Трета световна война
Киев: Готови сме да се бием до последната капка кръв
